БИБЛЕЙСКО

web | Луната, вятърът и любовта

И аз видях и куция, и слепия,
и върху толкова лица - проказа.
Лежах в праха пред толкова величия,
че се уплаших: "Всичко ще намразя."

А пясъци прииждаха зловещи
и гаснеше окото на земята.
И скакалци във нивите отсреща
прегризваха надеждите на лятото.

И аз видях на мравките нозете
и костите на мъртвите дървета.
И сприята на ужаса ме смете,
и млъкна жалкият ми глас, проклетият.

И лястовица вдигна се високо.
И аз видях крило, над него - бездна.
Тояжката си слепият посочи.
А куцият ми подари протезите.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004