* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Беше зима и лято
и нямаше никой край мене,
само сенки и хора
със лица удивително неми,
и спокойни дървета,
и луна приблизително ясна;
дом от сиви панели
със прозорци в небето проблясваше.

Аз ги гледах отнякъде,
не с очите, а нейде отвътре -
като спирки и влакове,
като ниви и звуци крайпътни,
и не исках да спирам,
и не исках у мен да ги имам.
На вратата си детска почуках.
А там беше зима.

И стоях без сълзи
като в огън, във лед, като в треска.
И очите си търсех
като стара изтъркана фреска,
и си търсех сърцето,
и невинната радост под покрива.
Беше лято и зима.
Беше глухо, мъгливо и мокро.

А мъглата прокапа
от ръцете ми, тя отнесе и тялото.
И обви всеки час, всяка вещ
като сън-одеяло.
И отнесе нанякъде дъх и спомен,
и си люшна полите.
Беше късно и рано.
И не трябваше нищо да питам.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004