ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД С ТЕОРЕТИЧНИ И ПРАКТИКОПРИЛОЖНИ ПРИНОСИ

Павел Петров

web

В обучението по български език като роден текстът е едновременно и обект, и средство за обучение. Ето защо „Текстът в обучението по български език 5.-8. клас" на Росица Пенкова е не само навременно, но и необходимо изследване с теоретична и практическа стойност. Книгата е полезна за методици, за учители и за студенти филолози. Тя не само синтезира различни научни схващания за особеностите на текста, но и съдържа и 19 фрагмента от уроци. Тези фрагменти могат да бъдат използвани с успех на учебните занятия като задачи за упражнение. Без съмнение идеите, имплицитно изразени в тези фрагменти, ще съдействат за постигане целите на съвременното комуникативно ориентирано обучение по роден език. Текстовете, които е подбрала за анализ в тях авторката, са разнообразни по теми, близки са до интересите на обучаваните. След теоретичното изложение изводите са адресирани до учителя.

В първата част (с. 5-24) авторката представя съвременните лингвистични схващания за същността на текста и за функциите му в речевото общуване. Появява се стремежът към многоаспектно разглеждане на проблема, като се проследяват отношенията между текст и език, текст и смисъл, текст и дискурс и пр. Представят се два основни подхода при изясняване на понятието за текстовост. В първия случай текстът се схваща като чисто езиков феномен, понятието се дефинира въз основа на системноезикови критерии.

Във втория случай текстът се разглежда като инструмент в процеса на речевото общуване и се правят изводи за възможностите, които предлага този подход за теорията и практиката на езиковото обучение. Правят впечатление не само лингвистичната осведоменост на авторката, но и съвременният й методически усет за открояване на функционалността при използване на текста за моделиране на актуални методически системи.

За теоретичната подготовка на учителя по български език ще бъде полезно разграничаването на различни аспекти в изследването на текста - психолингвистични, социолингвистични, прагмалингвистични и т.н.

Стегнато и ясно се анализират „двата полюса" в речевото общуване - създаване на текст и възприемане на текст. Анализирани са от функционална и от структурна гледна точка комуникативноречевите умения на учениците. Така те ще участват успешно в различни комуникативни процеси.

Особено важно е, че теоретичните разсъждения на авторката, представянето на различните гледни точки завършват с обобщение, ориентирано към практиката на учителя по български език, а също така ще бъдат използвани в системата на текстове, създавани от учениците в учебна и в неучебна обстановка.

Във втората част (с. 25-28) авторката разкрива съвременните си виждания за целите на комуникативно ориентираното обучение по български език, както и за принципите (общодидактически и методически), от които трябва да се ръководи учителят при организиране и осъществяване на педагогическата интеракция.

В третата част (с. 29-91) се проявява методически ориентираното мислене на авторката. Предвидливо се разграничава информацията за същността и функциите на текста, който учениците трябва да осмислят, от операциите (дейностите), които трябва да овладеят в процеса на обучение.

Приносни са разсъжденията на авторката за системата от дидактически процедури, с помощта на които се формират и усъвършенстват езиковата и социокултурната компетентност на подрастващите.

От една страна, се представя система от понятията, свързани с речевото общуване, като се излиза от Държавните образователни изисквания (ДОИ) и сега действащите учебни програми. От друга страна, авторката „дава живот" на идеите си, като пространно разглежда системата от учебни действия, чрез които може да се овладее информацията за същността на текста.

Модерното методическо мислене на авторката се проявява в насоките, които тя дава. Компетентностите, които учениците трябва да овладяват, се оценяват не толкова чрез лингвистичната информация, включена за изучаване в ДОИ и програмите, но преди всичко в уменията за прилагане на тази информация за възприемане и създаване на текстове, уместни за използване в различни сфери.

Убеден съм, че учителят по български език ще посрещне с голям интерес 19 фрагмента от уроци. Във всеки от тях се открояват целите, основната информация и дейностите, с помощта на които тази информация да бъде възприета и осмислена. По този начин от методологична и технологична гледна точка се подкрепя тезисът за обучението по български език като речево общуване и за подобряване на резултатността в комуникацията. Авторката предвидливо е включила отделни фрагменти, които могат да бъдат избирани и комбинирани в зависимост от целите на урока, в зависимост от ситуацията в клас. Очевидно така се избягва често допусканата слабост - да се имитират готови образци. Проявява се стремежът на авторката да развива творческите изяви на учителя.

Особено показателен е фрагмент № 5, посветен на комуникативната ситуация - проблем, по който учениците работят от 5. до 12. клас. Особеностите на комуникативната ситуация изискват превключване на социолингвистични кодове. Това е видяно от текстовете във фрагмента. За едни и същи въпроси участникът използва различни отговори. Без да се говори за дискурсни техники, учениците осъзнават, че подборът на езиковите средства зависи от ситуацията на общуване. Този въпрос ще се разглежда в обучението до 12. клас, когато се въвежда и понятието дискурс.

В четвъртата част (с. 92-105) Р. Пенкова насочва вниманието на читателя към функциите на текста като средство за подобряване на комуникативната компетентност на подрастващите и като средство за изучаване на езика. Интерес за учителя представляват алгоритмите за анализ на текстове, различни по тема, жанр, стил.

Предложената библиография включва 94 труда и монографии на български, руски, английски език. Тази библиография разкрива изключително богати възможности за подготовка и самоподготовка на учителя и студентите, отговаря на съвременните тенденции и в науките за дискурсния анализ. Тя ще се посрещне с интерес и от учителите от гимназиалния курс, които според новите учебни програми организират занятия по български език до 12. клас включително.

В заключение се налага изводът, че рецензираният труд има сериозни теоретични и практикоприложни приноси - представя резултатите от търсенията в областта на текстолингвистиката, насочва какви да бъдат дейностите на учителя в час по български език, посочва алгоритми за анализ на текста.

© Павел Петров
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 2
© Електронно списание LiterNet, 14.06.2004, № 6 (55)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 2.