Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

1. ПРЕКОСЯВАНЕ НА АНДИТЕ

web

1. ПРЕКОСЯВАНЕ НА АНДИТЕ

не аз през тях - те
през мен

 

2.

сред бледата трева по склона
като цветя
лица на лами

 

3.

По старите улици на Куско
вървя със старите си кецове.
Новолуние.

 

4. ТОПОНИМИЯ: ВКУСЪТ НА ИМЕНАТА

Куско - вкусно
като закуска
с кускус и какао
(Каляо)

 

5. УАЙНА ПИКЧУ

по-високо от най-високото
ягоди
край Inсa trаil

 

6. ПОД КЛЕПАЧИТЕ

в индианско село
на брега на езерото Титикака
на лунна светлина -

мирисът на овчи тор и тишината
древни като детство - моето
или нечие друго

 

7. ЦИВИЛИЗАЦИЯ

За туристите
тръстикови лодки. Туземците -
с моторници.

 

8. ТИУАНАКО

през Вратата на слънцето
нейната собствена сянка
минава само
хилядолетия

 

9. ПРАДЕДИ И ВНУЦИ

Пътешественици и туристи.

 

10. ДЪЛГА ВЕЧЕР В АРЕКИПА

Седя пред катедралата на Пласа де Армас
в сгъстяващия се здрач. До мен
момиче и момче се целуват ненаситно
и отчаяно, до последен дъх, до задушаване. Дебели
млади индианки минават от време на време
и ми предлагат пуканки и малки кукли
в национални носии (после
ще започнат да ме подминават). След малко,
след час или два
ще стана и ще тръгна отново по улиците на града, ще се изгубя,
ще си купя отново онзи вкусен пържен сладкиш за един сол,
ще вляза в една катедрала на вечерна служба, ще послушам
смирено и ще си изляза, ще попадна на бар
с фигурата на Че Гевара в естествен ръст, седнал
пред прозореца с вечната пура в устата, после
ще се прибера в хотела, а утре
рано ще тръгна за каньона Колка и под мен
ще се реят кондорите. Здрачът
се сгъсти, един розов облак отдясно
бавно посивява, запалиха
лампите на Пласа де Армас, палмите бавно
се превръщат в силуети. Дебелите индианки
започват да ме подминават. После

до мен на стълбите седнаха три момчета с китари. И
още дълго седях и слушах, преди да си тръгна,
преди да се случи онова, което бях написал
преди час, два, дни или столетия. Захладня.
Докато вадех зеления пуловер от зелената си раница
дойде полицай и започна да се кара на момчетата. Момчетата,
смеейки се, станаха и си тръгнаха; полицаят
също се смееше; беше възрастен човек. Остана
само едно момче с китарата си, то
продължи да си свири, но вече
без разтворен калъф пред себе си.
Възрастен мъж приседна до него
и го заговори, смееха се.
Преди да тръгна, си мечтаех за любов с индианка.
Сега искам единствено
жена ми да се влюби в мен отново. Понякога
отсреща проблясват светкавици - снимат ни:
мен, момчето с китарата
и голямата бяла катедрала над нас. И завинаги

ще продължа да пиша тези стихове
в нечий албум, изпълнен със спомени
от някакво отдавнашно пътешествие в Перу. И музиката
на момчето ще звучи завинаги
там.

 

11.

В огромната паст на каньона Колка
видях колибри и кондор.
Никаква разлика.

 

12. ПОЛЕТЪТ НА КОНДОРА

само той - каньонът Колка -
може да побере
бавните му кръгове

 

13.

Двойка французи на около 30-те. Тя - с безлична хубост, която само след няколко години неудържимо ще повехне. Той - рус, с гъста мрежица от червени капиляри по бузите. Свободни, самоуверени. Вършат всичко, каквото се полага. Имат скъпи тъмни очила и скъпи фотоапарати (но не прекалено скъпи), снимат, възхищават се умерено, купуват сувенири от възрастните индианки. Може би нямат деца, или имат. Ухаят приятно. Но
във всеки техен жест личи безсмъртният среден еснаф. Представям си ги като собственици на дребна бакалия в неголям или голям провинциален град. Натрапчиво ги виждам като пенсионери. И
целият им дълъг и щастлив живот се е свил в една-единствена точка - тази: седнали един до друг на автобусната седалка пред мен, те разговарят възпитано и нежно, тя снима от време на време през прозореца красивите пейзажи, той подремва от време на време зад тъмните си очила.
Когато забелязаха, че снимам баналното всекидневие - не красивите туристически пейзажи, които екскурзоводът патетично сочи, а вулканичния прахоляк край Арекипа, пустинята, боклуците и мизерията, започнаха да ме гледат с подозрение. Особено тя.

 

14. ПУСТИНЯТА

само слънцето я оживява
пропълзявайки по нея
ден след ден

крачета
са му сенките на камъните

 

15. AIR EUROPA, СЛЕДОБЕД, НЯКЪДЕ НАД АМАЗОНИЯТА

Всички илюминатори затворени.
Светят
само мониторите. Холивуд масово
тържествува над Инти.

 

16.

Листенце кока между страниците на тефтерчето -
дребното удоволствие,
че си надхитрил Системата.

 

17. ЕПИЛОГ: МАДРИД, ПРАДО

Обеднял идалго; останали са само
портретите на великите му прадеди, увиснали
по стените на овехтелия му замък
като кравешки вимета.

27 септ. - 12 окт. 2014
Перу - Мадрид

 

 

© Пламен Антов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2019, № 7 (236)