Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАЙ-ТЯСНОТО МЯСТО
Фрагментарен пътепис

Пламен Антов

web

1.

Панама сити - по-скоро американски, отколкото латиноамерикански.

Хотелът ми ("Stanford") е точно по средата между новия град със стройните му небостъргачи, чийто skyline изящно се очертава върху сутрешното небе (най-високият, "Hilton", има 73 етажа, ще ми каже Кевин на другия ден), и стария с неговата колониална архитектура и крайбрежни укрепления, пазещи спомена за пиратските епохи. Разделя ги нова автострада, която с изящна извивка - железобетонна анаконда, хвърлена в залива - заобикаля стария форт.

Дъждът, под чийто ромон се събуждам, спира още рано предиобед и аз веднага излизам, като не забравям да мушна в раницата си евтин найлонов дъждобран. Няколко пъти през деня ще ми трябва, но аз така и няма да го извадя.

 

2. ПАНАМА СИТИ - НА БРЕГА МЕЖДУ НОВИЯ И СТАРИЯ ГРАД

Седя на брега между новия и стария град. Минават зад гърба ми
германски, японски стада туристи, снимат едновременно
президентския дворец отдясно, който им сочи екскурзоводът, после
дружно завъртат глави наляво, следвайки жеста на ръката му,
щракат дружно по веднъж с фотоапаратите си
и отминават.

Влизам в нечии чужди снимки, в нечии чужди спомени -
незнаен, самотен силует с избеляла бейзболна шапка, конска опашка
и стара синя тениска, излиняла от потта и дъждовете - на брега
между стария град и новия, на самия ръб. - После

слънцето така напича, че ме принуждава
да прибера тефтерчето си в джоба и да тръгна. Стихотворението
остава незавършено.

 

3.

Автентични индианки гунаяла, дребни и сухи
като петстотингодишни мумии, с пъстри гривни
от глезените до коленете, продават пластмасови дрънкулки на туристите
между стария град и новия.

(Гуна означава "хора", а яла - "земя", ще обясни Кевин на другия ден, т.е. хората, обитаващи земята. Ами ние?)

 

4.

Това, което виси от дървото, не е пасифлора (както изглежда отдалече),
а подранила коледна украса (обичайните кабели
с малки електрически лампички).

Коледа под палмите - перверзно
като Дядо Мраз по бански. - Нито помен
от детство.

(Снегът
ще ме посрещне в София.)

 

5.

Докато чакам следобедния порой да премине
под една стряха, имам възможност да наблюдавам отблизо и продължително
старата полусъборена къща отсреща (снимам я, разбира се). - Всъщност
оказва се, че тя е обитаема. На балкона с отворена врата
има метла, подпряна на стената, прострени жълти дрехи
и празни въженца с щипки за пране. - Излиза момче
с червена тениска и излива някаква течност на улицата (тя се слива с дъжда),
влиза, след малко отново излиза и опряло гръб на стената
започва да се занимава с телефона си - пише
sms или нещо подобно. Снимам го. - Около мен

стада туристи, загърнати в найлонови дъждобрани, отминават,
отминавайки.

 

6.

Всички жени в този град - цветни и бели -
използват убийствено силни парфюми. Като
тропически цветя.

 

7.

Панама - най-тясното място на западното полукълбо, където се срещат накръст два континента и два океана.

Уникална географска аномалия, където преминаването от Атлантика в Пасифика става от запад на изток.

 

8.

Крайбрежието пред стария град, което сутринта представляваше тинесто дъно, сега
е част от океана.

 

9.

Златният олтар на църквата "Св. Йосиф" - смята се, че това е златото на Хенри Морган.
Върху покрива й - палмови фиданки.

 

10.

Тропически порой върху руините на католически храм - безразличната природа
и високомерната крехкост на културата.

 

11.

Притежаваш нещата само
когато знаеш, че не ги притежаваш.
Отнасяш ги със себе си, когато
преминаваш покрай тях,
през тях. - Кой знае
тук ли ще остане тази катедрала
или завинаги със себе си - като крадец -
си я отнесъл. След тебе
ще е съвършено пуст площадът - и само
тропическият дъжд ще пее химни
на вечните (си) богове - гущери
и папагали. - (И това видях
сред пъстротата на сергиите със сувенири
за туристите: широк католически кръст
с пъстър папагал по средата, наместо
тялото Христово; и джунгла, кипнала
наоколо.)

 

12.

Сещам се за момчето, което бе изложило стоката си сред останалите сергии със стандартен туристически кич на стария кей. - Продаваше теракотени и керамични реплики на индианска култова пластика. Показа ми дебел академичен албум с индианско изкуство, от който взема образците си. Обяснява ми, че възпроизвежда изображенията точно, до най-малките детайли, включително технологията на материала и боите.

Докато разглеждах предметите, които момчето вадеше от кашон, старателно увити във вестници, и ги подреждаше върху сергията (бях първият клиент за деня), до мен се спря едър германец и нетърпеливо, някак алчно попита оригинали ли са това. По-тъп въпрос човек, разбира се, не би могъл да си представи; тази трогателна германска тъпота заслужаваше само един отговор: да. Но момчето честно отвърна, че са реплики. Щом чу това, тромавият Ханс или Гюнтер или Зигфрид се извърна с високомерно презрение и хукна да настигне стадото си. Какво ли разбира бюргерската му глава от оригинали на индианска култова пластика. Ако момчето беше казало "да", сигурно щеше да накупи маса шедьоври, предоволен от изгодната сделка. И щеше да се хвали пред съседите си, шлосери и дърводелци, как е преметнал някакъв местен дивак. Какво го интересува Ханс, Гюнтер или Зигфрид честното изкуство на художника, какво разбира масивната му баварска глава от "оригиналността" на колективните изкуства...

Избрах си една прекрасна реплика на ритуален зооморфен съд и една напълно "оригинална" раковина с особена, грапава като ренде черупка, която индианците използват като инструмент, за да остъргват животинските кожи от мазнината.

 

13.

На някакъв английски се разбираме
българин, украинка, испанци, полуиндианец - толкова по-зле
за английския.

 

14. ПАНАМА СИТИ - МАДРИД

Най-оскъдното жизнено пространство - самолетната седалка. Тя
е твоят свят, докато
прекосяваш като бог
океани и континенти. - Съседът ми отляво

най-грижливо отстоява своята територия, изпълнил я е цялата
с едрото си тяло, до последния квадратен сантиметър, и с лакътя си постоянно
атакува моята, докато се храни, боравейки несръчно
с купички и вилички с размерите на кукленски сервиз.

Нищо по-близко и по-далечно
от това съседство в протежение
на един океан и два континента.

 

15.

Едва завръщайки се от Америка
откриваш своята родина
Европа. - Тъй както

едва откриването на Америка родило е
Европа. Не Азия и не Америка - Европа
е открил в объркването си
Колумб.

 

16.

Най-голямото щастие - да се озовеш отново
в езика си - твоята
единствена родина. - Изпълва те целия,
подобно водата - медуза.
Придава форма на битието ти
и брат ти е дори
шофьорът на таксито...

17-19 ноември 2017
Панама сити - Мадрид - София

 

 

© Пламен Антов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.07.2020, № 7 (248)