Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Януари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

3. НАГОРЕ ПО РЕКАТА И НАЗАД

Пламен Антов

web

1.

Като метафора Венецуела означава
"малката Венеция":
голямата дива страна на водопади и анаконди
и градчето на голямата цивилизация, огледално
проглеждащи се през името. - Какво ги свързва?

Коя е нишката рождена, пълзяща
назад срещу Историята? - Дали пък не
самият аз, скучаещ в дългия следобед
на борда на "Iberia"? - Поел назад (включително
и срещу самото слънце, срещу датите и часовите пояси), смаляващ се, забравящ,
подобно на дете
и конквистадор, изгубил
своята самобръсначка. - И докато

другите наоколо сърфират с показалци
по дисплеите на своите таблети, аз пиша
в джобното си тефтерче и редовете ми са разкривени
от минаването през въздушни ями (сякаш
ме люлеят
галеони).

 

2.

В този Ноев ковчег
в началото на ХХІ век
насъбрани сме всякакви - потомци
на кастилци и арагонци,
на индианци, метиси и други -
палачи и жертви
като съпрузи
в общото ложе
на безпаметната История.

 

3. ХАИТИ, САНТО ДОМИНГО
(междинно кацане)

Санто Доминго се появява
на пътя ми. - Докосваме се за миг, само колкото
да се разминем. - Прощавай,
бедни ми братко Доминго, заради каквото
и да си свят.

В илюминатора - изсивял асфалт
с множество кръпки - тъмни и тъжни
като дрехата на бедняк
или светец. Няколко
опашни перки на самолети. Една от тях - на червени и бели ивици
и синьо квадратче, осеяно с бели звезди.
Неколцина работници с изсивели гащеризони

и огромна зеленина в далечината,
която изкупва всичко
недостигащо.

 

4.

Каракас - най-неуютното място, на което съм бил. Съвършената
петмилионна пустиня.

Следобед отлитаме за Пуерто Ордас, а оттам с джип за Сиудад Боливар, легендарната врата към Гуаяна. Старо колониално средище на брега на Ориноко.
Навлизаме по здрач в града. В здрача много коли карат без фарове; или само с един (другият е счупен). - И се сещам как в Каракас още първата вечер бях изненадан колко много автомобили (стари, бълващи лютив пушек) карат със счупени стъкла, включително таксита и градски автобуси; вместо стъкла - парче найлон, несръчно залепен с тиксо.
Наближавайки Сиудад Боливар, на един прав участък от магистралата за пръв път я зървам в далечината - право пред нас - Ориноко. Всъщност
бях я видял вече от самолета, малко преди кацането в Пуерто Ордас; също и гърбавия мост над Карони миг преди вливането ѝ в Ориноко.

 

5.

Рано на другата сутрин - след нощуване в Посада "Дон Карлос" в стария колониален квартал на града - с малък шестместен самолет над джунглата, следвайки р. Карони.
Ляносите, живописно набраздени от обрасли с храсталак падини и голи хълмове, постепенно се сменят с блата, а после се появява плътната маса на джунглата, която отгоре изглежда някак безобидно смалена, пъпчива като кожа на жаба.

 

6. ДЖУНГЛАТА - ПОГЛЕД ОТГОРЕ

Не мога да я помисля по този начин, след като досега
винаги съм я мислил отдолу,
на пръсти.

 

7.

Географската карта набъбва, изправя се, придобива обем,
цветове,
полъх на вятър.

 

8. КАНАИМА

Голо момче в лагуната - прозрачна,
с червени оттенъци. - Нудистки плаж, каза някой.
Не - отвърнах, - нудисткият плаж е културен цитат. Тук
сме в оригиналния текст.

По-късно ще разбера, че канаима е основно понятие във вярванията на местните индианци арекуна, заедно с магуаритон. Лошите духове магуаритон обитават непристъпните високи планини (тепуи), те поразяват всеки, опитал се да навлезе в тях и дори да вдигне поглед към скалните ръбове на платата, обгърнати в призрачни облаци, поради влажната джунгла. Обратно, духовете канаима живеят в ниското, близо до хората; канаима е всичко, което прави труден живота им в най-делничния му вид - от метафизичната безформеност на смъртта, която канаима оформят и правят разбираема, до зъбобола, гнойната пъпка, спъването на пътеката.

 

9.

Гущерче ли пробягва по розовия пясък, подобен на брашно? - Всъщност
сянката
на пеперуда.

 

10.

Три палми вляво, водопадите Укайма вдясно, в дъното
бледа сянка на тепуй. - Създадено в щастливо неведение
от Бог, но хитро
аранжирано от туристическия бизнес (campamento Tapuy Lodge). Последното
го изключвам от кадъра. - За съжаление, дошъл съм
сто години по-късно.

 

11.

Водопадът - идеалният обект
за медитация: движението и неподвижността, слети
съвършено.

 

12.

В такива моменти си мислиш, че си извън реалността. - Точно тогава
си в нея. И песъчинките между страниците на тефтерчето
са доказателството, както
и рибешката ти опашка.

 

13.

Моторно кану се плъзга грациозно
между трите палми. Пропускам да го снимам -
заради "моторно".

 

14.

Джунглата - моят
кабинет за поезия.

 

15. РАЗХОДКА ИЗ ИНДИАНСКО СЕЛО ПРИВЕЧЕР

Кучета и много деца
на всякаква възраст.

Нови тухлени къщи канса - покривът от ламарина
имитира сламен. През зеещите врати се виждат в здрача
съвършено празни стаи, само
с един голям хамак, увиснал
по средата. С човек във себе си.

Живеещият в рая
никога не знае. Кажеш ли му го - ще падне
като ангел. Като агне.

Угасна токът1 и внезапно
се обсипа със звезди
небето.

По пътя през джунглата
опипом в мрака. Светулките
ми светят.

На джобната си камера записах мрака
и тишината на джунглата - това неистово
жужене на цикадите.

 

16.

Следобед - с кану из лагуната покрай трите водопада Укайма, Гуарайма и Ача.
После преход през джунглата до водопада Сапо. Минаване под него, после дълго съхнене върху нажежените скали от другата му страна. После изкачване отгоре - миг преди водата, разстлана нашироко, да се свие и да се втурне с грохот от скалния ръб. Отсреща в далечината - невъзпроизводимата сянка на тепуите (невъзпроизводима дори от съвършената машина на Nikon).
После - отново през ляносите.

 

17.

Сутринта поемаме с моторно кану нагоре по река Карао, навлизайки все по-надълбоко в джунглата. Води ни Фернандо от местните арекуна. (По-късно, по време на вечерята на свещи в лагера, ще ми каже, че има и друго, индианско име, но не иска да го произнесе в мрака, за да не го чуят страшните имайкойк, хората-ягуари, които се спотайват в джунглата, подслушват и жадно вдъхват миризмата на белите хора, но никога не се показват; ще ми го каже едва на заранта, по светло - Кайкусе.)

Перфектният сюжет: нагоре по реката - все по-навътре в сърцето на мрака,
все по-назад...

За да дадем възможност на кануто да премине през праговете, слизаме и правим едночасов преход през ляносите, минавайки през едно живописно, но празно село (само няколко колиби в единия му край са обитаеми). - Оказва се, че това е декор, построен за някакъв холивудски филм, впоследствие частично усвоен от местните.

Когато наближаваме отново реката, в далечината за пръв път се откроява магическият силует на Ауян тепуй. Качваме се отново в лодката и продължаваме.

На езика на арекуна Ауян тепуй означава "черна планина", свърталище на магуаритон. Всеки път, когато при някой завой пред нас неочаквано се извисяваше скалният силует на планината, те закриваха с длани очи, за да не я гледат - така разказват старите пътешественици от преди половин век.

...Все така нагоре по Карао. От дясната страна - величествените скални масиви на Ауян. - После
свиваме по река Чурун, навлизайки в самото сърце на Ауян. - За пръв път
се мярва в далечината Анхел, после отново се скрива.
Докато едното момче държи руля на извънбордовия мотор, готово всеки миг да го извади поради многобройните прагове, другото седи на носа с голямо носово весло в ръката - специален и много важен инструмент за избягване на опасни препятствия.

Днес е един от най-високите дни в живота ми, казах на Карла в подножието на Ауян тепуй.

След дълго кривуличене по Чурун (при което на няколко пъти на кануто му се налагаше да преодолява опасни прагове, често сред фантастични скални образувания; момчето на руля ловко успяваше да извади мотора в последния момент, веднъж не успя, витлото задра в скалите и се изкриви, та трябваше двете момчета да го изправят, удряйки с камъни по него)
спираме на каменист бряг недалеч от Анхел (Керепакупаймеру според арекуна). Хапваме набързо предварително приготвени сандвичи и поемаме през джунглата към водопада.

След малко повече от едночасов преход се озоваваме на скална тераса с фронтален изглед отблизо. А после продължаваме по-нататък, като слизаме в самото подножие на великия водопад, където има естествен вир, издълбан от един вторичен, по-малък пад, и големи заоблени камъни с характерния ръждиво-червен цвят; дълго лежа по гръб и съзерцавам падащата почти отгоре ми вода.

 

18. КЕРЕПАКУПАЙМЕРУ

От скалния ръб на Ауян тепуй
скача реката Чурун, а долу
стига във вид на прах, който
вятърът отвява над джунглата.

 

19.

Постепенно вятърът се усилва, Ауян се обгръща в плътни облаци.
На връщане към лагера ни застига дъжд. Но толкова топъл, че макар да съм гол, няма нужда да навличам тениската си, която продължава да виси на колана ми. Само увивам фотоапарата и тефтерчето (това!) в найлонова торбичка, която винаги нося в задния джоб.

Лагерът представлява открито от всички страни - подобно на индианско жилище - двуетажно скеле в джунглата на левия бряг на Чурун. На горния етаж, под палмовия покрив, са провесени хамаците. Моят е най-открая, откъдето се открива чиста гледка към Анхел. Излягам се в него и под незатихващия ромон на дъжда започвам да надписвам картички, които съм купил преди няколко дни, без да имам представа кога и къде ще мога да пусна. - (Оказва се, че това действително е проблем. Пощата във Венецуела, ще разбера, е абсолютен държавен монопол - повече от всякъде другаде в Латинска Америка. Ще открия гише, откъдето бих могъл да изпратя картичка, единствено на международното летище "Боливар" в Каракас, но Ханс ми каза, че няма никаква гаранция, че и оттук тя ще стигне до местоназначението си. Действително не пристига, макар черното момиче зад гишето старателно да я облепи с марки и от двете страни...2 Впрочем момичето беше истински изненадано от желанието ми да изпратя картичка и трябваше да проведе няколко разговора по телефона, докато разреши казуса. Крайно подозрителна работа е изтращането на картичка. Ханс търпеливо чакаше.)

Лягаме в хамаците, завити с мрежи против москити. Спането в хамак изисква специално умение или продължителна практика, както язденето на камила или карането на колело. - Дъждът, който беше спрял закратко привечер, се усили и валя през цялата нощ, сливайки се с шума на близката река и нощните звуци на джунглата (птици, жаби, цикади).

Спря едва на сутринта, но времето беше хладно, а величествените зъбери на Ауян тепуй, покрай които се плъзгаше лодката - обвити в призрачна мъгла и ако предишния ден не ги бях видял, можех да отмина без дори да ги забележа. Само за миг по време на изгрева - истински подарък от съдбата - мъглите се разкъсват и между два завоя на Чурун за последен път зървам Керепакупаймеру в цялото му гигантско величие, ярко осветен в оранжево от изгряващото слънце; само за миг, преди да го скрие плътната завеса на джунглата.

 

20.

Обратен полет над джунглата, блатата на Параима и ляносите, Сиудад Боливар, после - вече по мрак - с лодка надолу по Ориноко към делтата ѝ.

Бунгалото е построено направо в мангровата джунгла, с палмови рогозки и без стени, по местния обичай. Подът е издигнат върху колове, за да не бъде заливан от прилива. При отлив отдолу остава кал. Тежък дъх на влага пропива всичко наоколо, стяга гърдите до задушаване. Цяла нощ до главата ми се провикват жаби.

 

21.

Рано сутринта, преди да тръгнем на лов за страховитата пираня (наричана тук карибе), се появява жена от местното племе уарао, заедно с трите си дечица на различна възраст. Предлага за продан разни предмети: прости плетени панерчета, плетени кутийки с капачета, гривни от жилава трева и едри сухи семена, огърлици от семена и зъби на капибара... Поразява бледата украса, едва надмогваща естествения цвят на материала - каква отлика от ярките багри на джунглата, от напоената с влага зеленина, орхидеите по дърветата, папагалите, които крещят наоколо, докато закусваме в очакване на своя дял, пираните, които по-късно улавяме в един тесен проход в мангровия лабиринт. Водачът ни уарао предлага да ги отнесем за обяд на папагалите, но ние предпочитаме да ги хвърлим обратно във водата. Те бързо се скриват в мрачните подмоли на коренищата.

 

22. МАНГРОВА ГОРА В ДЕЛТАТА НА ОРИНОКО

Обърната наопаки Венеция.
Или обратното.

 

23.

Поредният полет - от Матурин, най-големият град край делтата на Ориноко, за Каракас: през илюминатора зървам овалния гръб на остров Тортуга. Нищо героично от тук, от днес. - Просто една стара костенурка,
плуваща в морето.

 

24. ЕПИЛОГ: COLONIA TOVAR

Colonia Tovar - алпийски цитат
в тропическия разказ на Венецуела. Най-подходящото място
да тръгнеш обратно за Стария свят. - Но преди това

отново Каракас, бетонния
ад.

8-15 ноември 2017
Атлантика - Венецуела

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Електрификацията на селото се състои от огромен генератор, който бучи близо до поляната, представляваща "мегданът"; от време на време изключва, после отново заработва. [обратно]

2. Все пак пристигна - точно десет месеца по-късно. И без никакви пощенски печати. [обратно]

 

 

© Пламен Антов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.01.2020, № 1 (242)