Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ШАНО
или
Никому неизвестното Евангелие на Ноша

Огнян Антов

web

КНИГА ЖИТИЕ

Tова е житието на Шано, нашия учител.

1 А понеже Шано беше странен учител, всички се чудеха как той има ученици. 2 А Старейшините му се надсмиваха и го пренебрегваха, но Шано ходеше из народа 3 и дето стъпваше, там ставаше софра, и дето говореше, там ставаше смях и веселие, и усмивки.

4 Понякога Старейшините, нервирайки се, го спираха сред тълпата, най-вече на площада, та да чуват много хора, и му казваха: 5 Шано, кои са седемте мъдрости, на които учиш учениците? 6 А той, като се усмихваше, тъй им отвръщаше: На едно умно нещо ги уча само, хора, и то е: Не задавай глупави въпроси! 7 Хората се хилеха, а Старейшините се мръщеха и заяждайки се, продължаваха с висок глас: Кажи, Шано, 8 истина ли е, че истината е лъжа, или е лъжа? 9 Ще ви излъжа, ако ви река истината, отвръщаше Шано. 10 А те: А кое е по-добре - да мислиш, че можеш, или да можеш да мислиш? А той: Не мога да измисля отговор, старейшини, признавам си. 11 А те пак: Ако един старец има три дъщери и те са Вяра, Надежда и Любов, как ще кръсти роденото последно момче? 12 Шано!, отвръщаше им Шано, махваше с ръка и отминаваше.

А ето как учеше учениците си.

1 Не употребяваше притчи. Само една. Веднъж 2 сбра учениците си, седна сред тях и рече: Чуйте мойта притча! 3 Кому е нужно всичко това? - попитали някога някой. На някой някога! - отвърнало ехото. 4 Затова, ученици, понеже всичко е огледало, не търсете нищо, а погледнете в себе си и там ще го откриете. 5 И тъй като всичко е огледало, гледайки в себе си, вие виждате света. 6 Затова, ученици, аз не обяснявам, понеже и думите са огледало. 7 Аз виждам дърво, камък, вода, но какъв е смисълът да казвам дърво, камък, вода или дървото гори, камъкът тежи, водата мокри? 8 Така думите ми стават ехо, разумът - отражател, а пък аз - един от вас. 9 Затова, ученици, измисляйте нещо, което да е ново, играйте си с фантазията и мисълта и ги принудете да са постоянно оригинални, 10 за да не сте огледало на масовия човечески разум, а само, и само на своя. 11 Така, ако те казват той е сбор от три качества или и трите качества ще се намерят у него, вие кажете: Той е първак от вторична третост.

12 И за илюстрация Шано предпочиташе да не философства, а да плещи взели-недозрели, понеже беше весел по нрав и шегобиец. 13 Спираше например някой юноша и го питаше: Скоро ли ще се жениш? - Скоро. 14 - Ти си вземи жена със златни зъби, щото, като й избиваш зъбите, възпитавайки я, да имаш файда! Или сядаше да яде и като свършваше, пухтеше и поглеждаше учениците: 15 Ето, момчета, узнайте що е Безспорна Истина. Аз, Шано, вярвам в едно: Като се наям и губя апетит! 16 А ако се ядосаше на някое фарисейско псе, че го лае, казваше му, викайки: Ей, късокосмат! Ще ти лея куршум в главата!

17 Веднъж влезе в Съвета на Старейшините по време на обсъждане и се развика: 18 И аз искам да съм от вашата партия. К и П (ка и пе). - Шано, сбъркал си - казват му. - Не съм. Точно К и П. 19 - И що значи ка и пе? - Ще го кажа на народа вън! 20 А след три дни съдиха Шано, понеже намериха сградата на Съвета нашарена с графити К и П, а на едно място пояснено: К-ражби и П-родажби.21Прав ли съм във вината на Шано?, извика в края на процеса прокурорът, а учителят отвърна: 22 Прав си, кривчо, макар и седнал! 23 Осъдиха го на вечно изгнание от града, а последните му думи бяха: Отивам да заминавам, като се върна, пак ще дойда.

24 Много градове обходи Шано, много думи изрече и понеже беше странен учител, всички се чудеха на какво се учат учениците му. И на много въпроси отговори Шано, само на един мълчеше: 25 Учителю, ти все търсиш сянка. Защо се криеш от слънцето?

И смъртта на учителя дойде по странен начин.

1 Изгонени от поредния град и оредели, учениците му стояха около него и гледаха земята. 2 Стойте край мен, момчета, защото днес ще е денят на голямото опиянение. И с тези думи Шано ги заряза 3 и след два часа се върна с лула, допушвайки някаква миризлива трева - очите му бяха с огромни зеници, а зениците - с огромно просветление. 4 И тогава Шано се изправи срещу учениците и запищя: 5 Ето ме... ваш... но никога ваш! Никога! Какво е общото между небето и облаците? 6 Това е общото между мен и вас! Моят мозък е планина, а вашият - камъче, в което човек може само да се спъне! 7 Аз съм велик импровизатор, а вие - мисловни пелтеци. 8 Човечеството трябва да съществува заради мене - заради този, който носи, а не за този, когото го носят. Като вас. Юродливци! Какви сте вие? 9 Ти например, учениче (към мен), каква полза носиш на света? 10 Прост рибар, захвърлил работа и тръгнал да гуляе наготово. Имал си лодка и мрежа, а сега какво имаш? 11 Моят мозък е лодка, а плодовете му - моята мрежа. 12 И ако реша да нося с мрежата си, ти ще изпаднеш от нея, защото си дребен дребнав дребосък! 13 И към всички така се обърна и всички напсува. 14 Аз мога с ума си планина да повдигна, а вие с вашия и планината не виждате. 15 Аз съм цвете за мирисане, а във вашата световна ваза ставам цвете за вмирисване! 16 Аз съм гений! Гений! А вий... вий сте идиоти. Така ли е? Така ли е? Кажи ти!

17 Към всеки се обърна. Един го напсува в отговор и си замина, друг просто си замина, а трети го удари, разкървави му носа и си замина. 18 И така, един по един, но никой не потвърди. 19 Само аз не заминах и само аз казах: Така е, учителю. 20 Но Шано не ме чу, беше се проснал на земята и спеше с кървави зеници. 21 И много часове си заминаха.

22 А след като се събуди, Шано не беше вече Шано. 23 Едва се надигна от болки в главата, не можа да се огледа и рече: Само ти ли си? 24 Само аз съм, рекох. 25 Какво направих аз? - възкликна учителят и отново се вцепени. Но не спеше, както изглеждаше - мислеше. И след часове отново възкликна: Какво направих аз? 26 И когато трети път рече Какво направих аз?, аз проумях, че това не е възклицание, а въпрос. 27 Шано не помнеше нищо!

28 Докато разказвах, той все по-често криеше лице от мен и не доизслуша. Спри - рече - разбрах, умолявам те, спри. 29 И стоеше с гръб. 30 Това не е било опиянение, Ноша, това е било пиянство... Ах, какво направих аз! 31 Но това вече не бе въпрос, а възклицание.

32 И тогава слънцето пекна в гърба му и Шано се изпъна конвулсивно и изстена: Сянката ми! 33 И веднага падна по лице върху нея и извика: Край! За да изкупя прошката си от вас, от света, аз ще спра да хабя въздуха ви. 34 И като утихна, задържа дъха си и се възнесе.

 

КНИГА БИТИЕ

И когато Шано възкръсна, той беше гърбав.

1 На другия ден отидох в пясъците, дето го бях заровил, и цял ден копах, но никъде не го открих. 2 Само плащеницата му с кървавите петна от разкървавения нос. 3 И тъкмо седях на един камък в почуда и страх, когато чух: Стани, ученико, и посрещни Възкръсналия. 4 Обърнах се и видях Шано.

5 Аз съм, аз съм. - Учителю, рекох, ти си гърбав. 6 А учителят се усмихна, седна на камъка ми и каза: Намери учениците и елате тук.

7 Цяла нощ търсих, сто града прерових. Едни ми се присмяха, други заговориха спокойно и ласкаво, но почти всички дойдоха. 8 Привлече ги гърбицата на учителя.

9 И щом го зърнаха, всички в почуда и страх възкликнаха: Учителю! Ти си гърбав! 10 А Шано се усмихна горчиво и отвърна: Възкръсналия не видяхте, но гърбицата му видяхте. 11 Нищо. Откакто сме и докогато сме, все ще вярваме повече на очите си, отколкото на ушите си. 12 И Шано с много тих и равен глас разказа втората си притча:

Един баща имал единствен син.

1 Синът раснал мълчалив и с големи способности. На десет години вече познавал града си, а на двайсет - страната си. 2 Съзнанието му било като кладенец - колкото по-надълбоко слизаш, толкова по-неземен ти се струва околният свят. 3 Колкото повече копаеш, толкова по-чужд ти се струва горният свят и заедно с това - по-ясен и прозрачен. 4 На трийсет години вече външният свят му се струвал невъзможен. Едничкият възможен свят, разбира се, бил този, неговият, долу, в кладенеца. 5 И от този ден нататък в следващите три години ден по ден и час по час синът започнал да обмисля как невъзможният горен свят да стане възможен. 6 Натрупаният двайсетгодишен опит в неговата памет бил неговият материал, който като глина в опитни ръце искал да превърне в изделие. 7 И напредвал - в отлично темпо при това. 8 Водата била близо. Подочувал нейното бучене. 9 Но...

10 Но едно страдание имал синът - неговата сянка. 11 В редките случаи, когато излезел на открито, на слънце, виждал сянката си. И започвали главоболните му мигове. 12 Сянката го емвала веднага: Какво си се заровил от света? Защо ме караш да скиторя сама из него и да бъда все сянка на това, което искам? 13 Аз имам важна мисия, отговарял синът. Аз съм месията на новия свят. 14 Ти си гробокопач на новия свят, озлобявала се сянката. Ти не го познаваш, ти знаеш само твоята си рожба - ямата! Ти ли ще промениш света - ти, който не се интересуваш от него? 15 Ами че светът е една минутна промяна. И ние - като него! 16 А синът се усмихвал: Аз ще променя света, та да стане непроменящ се. 17 Промени първо себе си, че после света! - изкрещявала сянката и си заминавала.

18 Друг път като излизал, синът пък се озлобявал на сянката: 19 А ти, ти какво си? Плямпало. 20 Твой живот е твоят мозък, а неговите акробатики - твой оргазъм. 21 И ти чешеш ли, чешеш околните, а да излекуваш обривите им - не можеш. Защото не си лечител, а учител, 22 а да си учител е лесно, когато учението си сам ти. 23 Твоя крепост е твоят ум, ала силният ум не се нуждае от крепост, защото не него ще превземат, а той ще превзема и нему трябват не крепостни стени, а стенобойни машини.

24 Твое бъдеще е твоето минало и ти искаш хората да запомнят мозъкоума ти и родитбите му - а кой ще запомни хората? 25 И ако ти търсиш и намираш под вола теле, кой ще запомни тези, които знаят, че това е глупост, и които те хранят тебе - защото го знаят от опит, а не от реторика? 26 Това твоето е абсурд! 27 Ах, наглост!, крясвала сянката. Говориш за машини и телета наизуст, а ми разсъждаваш за опит и реторика! 28 Това, което си спомняш от света, е остаряло, отречено, предъвкано, музейно и точно затова, ако - недай боже - станеш Месия, 29 ти ще затвориш света в себе си, както теб затваря твоят кладенец, и ще стопираш развитието му! Това е абсурд!

30 А при последната им среща никой не крещял. Само синът казал тихо и с равен глас: Моля те. 31 Вече съм съвсем близо. Три години копая и може би до ден-два ще стигна водата. 32 И ще изляза навън, дал на света кладенец. 33 Каквото постигна ти досега, постигна. Моля, не прави повече нищо, което да ме дискредитира. 34 Ако си била нещо, остани нещо. Ако си нищо - бъди си нищо. Защото все пак сме едно и изляза ли на слънце и поведа народа, ще видят и теб. 35 И ако си ги отвратила и отблъснала, ще отблъснат и мен. 36 И мен. 37 И няма да ми повярват! Ще съм провален, сянко! Ще си унищожила целия ми живот! Моля те.

38 А сянката нищо не изпискала, само едва чуто промърморила: 39 А моят живот?

И ето развръзката, значи.

1 Веднага след този разговор синът се спуснал в кладенеца и започнал неистово да копае. 2 Копал, копал сто часа, копал хиляда часа - така му се сторило - и тъкмо когато почнала да се насълзява почвата под него, 3 тъкмо когато бил на крачка колкото листо от водата, 4 изтощението надвило и той се измъкнал от дупката, проснал се до нея на пръстта и заспал мъртвешки.

5 Събудил се. Слънце. 6 Погледнал сянката. Но тя била вече сянка. Изпъната, неподвижна, безмълвна - като всяка друга сянка. 7 Зачудил се той, сънен, но мисълта за близката вода го завлякла безумно и синът - забравил за сянката - се хвърлил в кладенеца. 8 Но не могъл да слезе по-надолу от метър. 9 Заклещил се. 10 Заклещил се! Защото бил с гърбица! 11 Изскочил, погледнал сянката. Нищо! Изправена, непрегърбена и мъртва. Като всяка сянка! 12 А той бил гърбав! И кладенецът повече никога... никога... Край на кладенеца! Край на водата! Край.

13 За три минути заровил това, което три години копал. 14 Под монотонната, тъпата, непреодолимата и неопределима болка в гърба. 15 Гърбицата.

16 Това е притчата.

17 И след като Шано свърши, изправи се лице в лице с отдавна наскачалите ученици. 18 И понеже беше странна притча, никой от учениците не се решаваше да изговори онова, което беше на всички в очите. 19 А именно: Тогава ти си... ти си... 20 И тогава се реших аз и рекох с тих и равен глас: 21 А как се е казвал единственият син на единствения баща, учителю?

22 Шано, рече Шано.

1998 г.

 

 

© Огнян Антов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.12.2004, № 12 (61)