ШАНО
или
Никому неизвестното Евангелие на Ноша

Огнян Антов

web

КНИГА ЖИТИЕ

Tова е житието на Шано, нашия учител.

¹ А понеже Шано беше странен учител, всички се чудеха как той има ученици. ² А Старейшините му се надсмиваха и го пренебрегваха, но Шано ходеше из народа ³ и дето стъпваше, там ставаше софра, и дето говореше, там ставаше смях и веселие, и усмивки.

⁴ Понякога Старейшините, нервирайки се, го спираха сред тълпата, най-вече на площада, та да чуват много хора, и му казваха: ⁵ Шано, кои са седемте мъдрости, на които учиш учениците? ⁶ А той, като се усмихваше, тъй им отвръщаше: На едно умно нещо ги уча само, хора, и то е: Не задавай глупави въпроси! ⁷ Хората се хилеха, а Старейшините се мръщеха и заяждайки се, продължаваха с висок глас: Кажи, Шано, ⁸ истина ли е, че истината е лъжа, или е лъжа? ⁹ Ще ви излъжа, ако ви река истината, отвръщаше Шано. ¹⁰ А те: А кое е по-добре - да мислиш, че можеш, или да можеш да мислиш? А той: Не мога да измисля отговор, старейшини, признавам си. ¹¹ А те пак: Ако един старец има три дъщери и те са Вяра, Надежда и Любов, как ще кръсти роденото последно момче? ¹² Шано!, отвръщаше им Шано, махваше с ръка и отминаваше.

А ето как учеше учениците си.

¹ Не употребяваше притчи. Само една. Веднъж ² сбра учениците си, седна сред тях и рече: Чуйте мойта притча! ³ Кому е нужно всичко това? - попитали някога някой. На някой някога! - отвърнало ехото. ⁴ Затова, ученици, понеже всичко е огледало, не търсете нищо, а погледнете в себе си и там ще го откриете. ⁵ И тъй като всичко е огледало, гледайки в себе си, вие виждате света. ⁶ Затова, ученици, аз не обяснявам, понеже и думите са огледало. ⁷ Аз виждам дърво, камък, вода, но какъв е смисълът да казвам дърво, камък, вода или дървото гори, камъкът тежи, водата мокри? ⁸ Така думите ми стават ехо, разумът - отражател, а пък аз - един от вас. ⁹ Затова, ученици, измисляйте нещо, което да е ново, играйте си с фантазията и мисълта и ги принудете да са постоянно оригинални, ¹⁰ за да не сте огледало на масовия човечески разум, а само, и само на своя. ¹¹ Така, ако те казват той е сбор от три качества или и трите качества ще се намерят у него, вие кажете: Той е първак от вторична третост.

¹² И за илюстрация Шано предпочиташе да не философства, а да плещи взели-недозрели, понеже беше весел по нрав и шегобиец. ¹³ Спираше например някой юноша и го питаше: Скоро ли ще се жениш? - Скоро. ¹⁴ - Ти си вземи жена със златни зъби, щото, като й избиваш зъбите, възпитавайки я, да имаш файда! Или сядаше да яде и като свършваше, пухтеше и поглеждаше учениците: ¹⁵ Ето, момчета, узнайте що е Безспорна Истина. Аз, Шано, вярвам в едно: Като се наям и губя апетит! ¹⁶ А ако се ядосаше на някое фарисейско псе, че го лае, казваше му, викайки: Ей, късокосмат! Ще ти лея куршум в главата!

¹⁷ Веднъж влезе в Съвета на Старейшините по време на обсъждане и се развика: ¹⁸ И аз искам да съм от вашата партия. К и П (ка и пе). - Шано, сбъркал си - казват му. - Не съм. Точно К и П. ¹⁹ - И що значи ка и пе? - Ще го кажа на народа вън! ²⁰ А след три дни съдиха Шано, понеже намериха сградата на Съвета нашарена с графити К и П, а на едно място пояснено: К-ражби и П-родажби.²¹Прав ли съм във вината на Шано?, извика в края на процеса прокурорът, а учителят отвърна: ²² Прав си, кривчо, макар и седнал! ²³ Осъдиха го на вечно изгнание от града, а последните му думи бяха: Отивам да заминавам, като се върна, пак ще дойда.

²⁴ Много градове обходи Шано, много думи изрече и понеже беше странен учител, всички се чудеха на какво се учат учениците му. И на много въпроси отговори Шано, само на един мълчеше: ²⁵ Учителю, ти все търсиш сянка. Защо се криеш от слънцето?

И смъртта на учителя дойде по странен начин.

¹ Изгонени от поредния град и оредели, учениците му стояха около него и гледаха земята. ² Стойте край мен, момчета, защото днес ще е денят на голямото опиянение. И с тези думи Шано ги заряза ³ и след два часа се върна с лула, допушвайки някаква миризлива трева - очите му бяха с огромни зеници, а зениците - с огромно просветление. ⁴ И тогава Шано се изправи срещу учениците и запищя: ⁵ Ето ме... ваш... но никога ваш! Никога! Какво е общото между небето и облаците? ⁶ Това е общото между мен и вас! Моят мозък е планина, а вашият - камъче, в което човек може само да се спъне! ⁷ Аз съм велик импровизатор, а вие - мисловни пелтеци. ⁸ Човечеството трябва да съществува заради мене - заради този, който носи, а не за този, когото го носят. Като вас. Юродливци! Какви сте вие? ⁹ Ти например, учениче (към мен), каква полза носиш на света? ¹⁰ Прост рибар, захвърлил работа и тръгнал да гуляе наготово. Имал си лодка и мрежа, а сега какво имаш? ¹¹ Моят мозък е лодка, а плодовете му - моята мрежа^{. 12} И ако реша да нося с мрежата си, ти ще изпаднеш от нея, защото си дребен дребнав дребосък! ¹³ И към всички така се обърна и всички напсува. ¹⁴ Аз мога с ума си планина да повдигна, а вие с вашия и планината не виждате. ¹⁵ Аз съм цвете за мирисане, а във вашата световна ваза ставам цвете за вмирисване! ¹⁶ Аз съм гений! Гений! А вий... вий сте идиоти. Така ли е? Така ли е? Кажи ти!

¹⁷ Към всеки се обърна. Един го напсува в отговор и си замина, друг просто си замина, а трети го удари, разкървави му носа и си замина. ¹⁸ И така, един по един, но никой не потвърди. ¹⁹ Само аз не заминах и само аз казах: Така е, учителю. ²⁰ Но Шано не ме чу, беше се проснал на земята и спеше с кървави зеници. ²¹ И много часове си заминаха.

²² А след като се събуди, Шано не беше вече Шано. ²³ Едва се надигна от болки в главата, не можа да се огледа и рече: Само ти ли си? ²⁴ Само аз съм, рекох. ²⁵ Какво направих аз? - възкликна учителят и отново се вцепени. Но не спеше, както изглеждаше - мислеше. И след часове отново възкликна: Какво направих аз? ²⁶ И когато трети път рече Какво направих аз?, аз проумях, че това не е възклицание, а въпрос. ²⁷ Шано не помнеше нищо!

²⁸ Докато разказвах, той все по-често криеше лице от мен и не доизслуша. Спри - рече - разбрах, умолявам те, спри. ²⁹ И стоеше с гръб. ³⁰ Това не е било опиянение, Ноша, това е било пиянство... Ах, какво направих аз! ³¹ Но това вече не бе въпрос, а възклицание.

³² И тогава слънцето пекна в гърба му и Шано се изпъна конвулсивно и изстена: Сянката ми! ³³ И веднага падна по лице върху нея и извика: Край! За да изкупя прошката си от вас, от света, аз ще спра да хабя въздуха ви. ³⁴ И като утихна, задържа дъха си и се възнесе.

КНИГА БИТИЕ

И когато Шано възкръсна, той беше гърбав.

¹ На другия ден отидох в пясъците, дето го бях заровил, и цял ден копах, но никъде не го открих. ² Само плащеницата му с кървавите петна от разкървавения нос. ³ И тъкмо седях на един камък в почуда и страх, когато чух: Стани, ученико, и посрещни Възкръсналия. ⁴ Обърнах се и видях Шано.

⁵ Аз съм, аз съм. - Учителю, рекох, ти си гърбав. ⁶ А учителят се усмихна, седна на камъка ми и каза: Намери учениците и елате тук.

⁷ Цяла нощ търсих, сто града прерових. Едни ми се присмяха, други заговориха спокойно и ласкаво, но почти всички дойдоха. ⁸ Привлече ги гърбицата на учителя.

⁹ И щом го зърнаха, всички в почуда и страх възкликнаха: Учителю! Ти си гърбав! ¹⁰ А Шано се усмихна горчиво и отвърна: Възкръсналия не видяхте, но гърбицата му видяхте. ¹¹ Нищо. Откакто сме и докогато сме, все ще вярваме повече на очите си, отколкото на ушите си. ¹² И Шано с много тих и равен глас разказа втората си притча:

Един баща имал единствен син.

¹ Синът раснал мълчалив и с големи способности. На десет години вече познавал града си, а на двайсет - страната си. ² Съзнанието му било като кладенец - колкото по-надълбоко слизаш, толкова по-неземен ти се струва околният свят. ³ Колкото повече копаеш, толкова по-чужд ти се струва горният свят и заедно с това - по-ясен и прозрачен. ⁴ На трийсет години вече външният свят му се струвал невъзможен. Едничкият възможен свят, разбира се, бил този, неговият, долу, в кладенеца. ⁵ И от този ден нататък в следващите три години ден по ден и час по час синът започнал да обмисля как невъзможният горен свят да стане възможен. ⁶ Натрупаният двайсетгодишен опит в неговата памет бил неговият материал, който като глина в опитни ръце искал да превърне в изделие. ⁷ И напредвал - в отлично темпо при това. ⁸ Водата била близо. Подочувал нейното бучене. ⁹ Но...

¹⁰ Но едно страдание имал синът - неговата сянка. ¹¹ В редките случаи, когато излезел на открито, на слънце, виждал сянката си. И започвали главоболните му мигове. ¹² Сянката го емвала веднага: Какво си се заровил от света? Защо ме караш да скиторя сама из него и да бъда все сянка на това, което искам? ¹³ Аз имам важна мисия, отговарял синът. Аз съм месията на новия свят. ¹⁴ Ти си гробокопач на новия свят, озлобявала се сянката. Ти не го познаваш, ти знаеш само твоята си рожба - ямата! Ти ли ще промениш света - ти, който не се интересуваш от него? ¹⁵ Ами че светът е една минутна промяна. И ние - като него! ¹⁶ А синът се усмихвал: Аз ще променя света, та да стане непроменящ се. ¹⁷ Промени първо себе си, че после света! - изкрещявала сянката и си заминавала.

¹⁸ Друг път като излизал, синът пък се озлобявал на сянката: ¹⁹ А ти, ти какво си? Плямпало. ²⁰ Твой живот е твоят мозък, а неговите акробатики - твой оргазъм. ²¹ И ти чешеш ли, чешеш околните, а да излекуваш обривите им - не можеш. Защото не си лечител, а учител, ²² а да си учител е лесно, когато учението си сам ти. ²³ Твоя крепост е твоят ум, ала силният ум не се нуждае от крепост, защото не него ще превземат, а той ще превзема и нему трябват не крепостни стени, а стенобойни машини.

²⁴ Твое бъдеще е твоето минало и ти искаш хората да запомнят мозъкоума ти и родитбите му - а кой ще запомни хората? ²⁵ И ако ти търсиш и намираш под вола теле, кой ще запомни тези, които знаят, че това е глупост, и които те хранят тебе - защото го знаят от опит, а не от реторика? ²⁶ Това твоето е абсурд! ²⁷ Ах, наглост!, крясвала сянката. Говориш за машини и телета наизуст, а ми разсъждаваш за опит и реторика! ²⁸ Това, което си спомняш от света, е остаряло, отречено, предъвкано, музейно и точно затова, ако - недай боже - станеш Месия, ²⁹ ти ще затвориш света в себе си, както теб затваря твоят кладенец, и ще стопираш развитието му! Това е абсурд!

³⁰ А при последната им среща никой не крещял. Само синът казал тихо и с равен глас: Моля те. ³¹ Вече съм съвсем близо. Три години копая и може би до ден-два ще стигна водата. ³² И ще изляза навън, дал на света кладенец. ³³ Каквото постигна ти досега, постигна. Моля, не прави повече нищо, което да ме дискредитира. ³⁴ Ако си била нещо, остани нещо. Ако си нищо - бъди си нищо. Защото все пак сме едно и изляза ли на слънце и поведа народа, ще видят и теб. ³⁵ И ако си ги отвратила и отблъснала, ще отблъснат и мен^{. 36} И мен. ³⁷ И няма да ми повярват! Ще съм провален, сянко! Ще си унищожила целия ми живот! Моля те.

³⁸ А сянката нищо не изпискала, само едва чуто промърморила: ³⁹ А моят живот?

И ето развръзката, значи.

¹ Веднага след този разговор синът се спуснал в кладенеца и започнал неистово да копае. ² Копал, копал сто часа, копал хиляда часа - така му се сторило - и тъкмо когато почнала да се насълзява почвата под него, ³ тъкмо когато бил на крачка колкото листо от водата, ⁴ изтощението надвило и той се измъкнал от дупката, проснал се до нея на пръстта и заспал мъртвешки.

⁵ Събудил се. Слънце. ⁶ Погледнал сянката. Но тя била вече сянка. Изпъната, неподвижна, безмълвна - като всяка друга сянка. ⁷ Зачудил се той, сънен, но мисълта за близката вода го завлякла безумно и синът - забравил за сянката - се хвърлил в кладенеца. ⁸ Но не могъл да слезе по-надолу от метър. ⁹ Заклещил се. ¹⁰ Заклещил се! Защото бил с гърбица! ¹¹ Изскочил, погледнал сянката. Нищо! Изправена, непрегърбена и мъртва. Като всяка сянка! ¹² А той бил гърбав! И кладенецът повече никога... никога... Край на кладенеца! Край на водата! Край.

¹³ За три минути заровил това, което три години копал. ¹⁴ Под монотонната, тъпата, непреодолимата и неопределима болка в гърба. ¹⁵ Гърбицата.

¹⁶ Това е притчата.

¹⁷ И след като Шано свърши, изправи се лице в лице с отдавна наскачалите ученици. ¹⁸ И понеже беше странна притча, никой от учениците не се решаваше да изговори онова, което беше на всички в очите. ¹⁹ А именно: Тогава ти си... ти си... ²⁰ И тогава се реших аз и рекох с тих и равен глас: ²¹ А как се е казвал единственият син на единствения баща, учителю?

²² Шано, рече Шано.

1998 г.

© Огнян Антов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.12.2004, № 12 (61)