РАЗГОВОР ЗА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
(с неговата гостенка в жълто)

web

Домакинът

Защо ти е той? Прибери обущаря,
ето го, долу, във своя дюкян.
Или завърти се край надписа шарен
"Шивашки услуги". На онзи таван
живее един дърводелец, попитай
го как е, щастлив ли е? Пита ли кой
обича цветарката там при жените
на ъгъла? Питай!... Защо ти е той?

Е, всички сме смъртни. Не всички обаче
поети са! Правилно ме разбери -
аз не отричам обувките лачени,
нито роптая, че столът е крив...
Но дрехите късат се, бавно увяхват
цветята - със болка, тъй, ден подир ден
и после ги сменяш със нови... Повярвай
ми, той е поет! И поет е роден!

Гостенката

Поет бил той, значи. Поет бил. Пред мене
такива неща не минават, момче!
Добър аргумент не можа да намериш -
поет бил! От него бил някой си чел
поезии разни и други такива
неща! Възхищавал се целият свят!
Ей богу! За мене еднички красиви
са храчките, кървавочерни на цвят!

И питаш защо не желая да ида
при обущаря и другите там.
Ти питаш, момче, за неща очевидни -
когато издъхне поетът, ще дам
поръчката при дърводелеца, после
ще купя цветята, костюма и чифт
обувки ще купя и моето гости
ще свърши. Но... нека затвори очи...

1995

© Огнян Антов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.09.2004, № 9 (58)