Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГЕО МИЛЕВ
web
Сам
храм
си издигна.
Изригна
обаче
пазачът
на долното
царство -
на болните
твари
пазачът
те сграбчи
и мрачно
те смачка
Като играчка.
Бе толкова
лесно,
от болката
стреснат
пазачът издаде команди,
издаде закони
в защита на
трона, короната,
скиптъра!
Пощада ли?!
Не-е-е-е-е-е-е-е…
Иначе
няма
награди!
"Да страдат,
да падат,
да мрат
насред път,
глави да стърчат,
тела да увисват
сред клади
червени -
на мене ми
писна!
Ей онзи
с перчема,
например!
Затрийте туй семе,
изтрийте туй име,
покрийте го,
скрийте го.
Чуваш ли,
земьо!
Разпни го!"
С Т И Г А ! ! !
… Така бе.
Било с кабел
или с огън,
или с много
куршуми,
с въже…
НО БЕЗШУМНО.
Без БОГ
или
с БОГ -
без значение.
И БЕЗСЛЕДНО.
Без особени мнения…
О Б А Ч Е
уби те
пазачът.
Не Луцифер, не, не…!
Той лежеше
ранен
от теб
във сърцето.
Поете.
1995
© Огнян Антов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.09.2004, № 9 (58)
|