ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

web

Отиде на фронта и там те убиха,
земята прегърна те и те приспа,
и - както поетите казват - бе тихо,
и ден и нощ пак заредиха се, пак.

Очите ти гледат по навик нагоре,
там горе - над тесния тъмен окоп,
където преди... УРА! Хиляди хора
се втурват... Война е. Око за око.

Краката те вдигат, краката ти тръгват
и цялото тяло понасят напред.
Но ти не помръдваш. Недей се залъгва -
ти няма да стреляш. Да. Ти си поет.

Но тялото бяга от теб, то не може
да мисли, да чувства, не вярва в мечти,
то вярва единствено в своята кожа
и толкова. И... за какво си му ти?

...Отново в окопа, потиснат и кървав,
и чуждата кръв е и твоя. И след
като помълчиш, ще се вдигнеш и първи
ще тръгнеш. Ах, само да кажат НАПРЕД!

1995

© Огнян Антов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.09.2004, № 9 (58)