Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОВИТЕ ДРЕХИ НА ВАЛЯ

Нели Лишковска

web

Не я хареса. Още в мига, в който шефа им съобщи, че от идния понеделник ще имат нова колежка, не я хареса. Стомахът й се сви в кофти предчувствие. Разбира се, бе възможно и да й се гадеше от пържените кюфтета, които яде на обяд. Като цяло не беше някоя задръстенячка, че да се страхува от промените и да гледа враждебно всяко ново попълнение на екипа. Просто пазеше хляба си. Бе една от първите служители в тази фирма. Беше доволна от работата си, а шефът й - още повече. Винаги я даваше за пример на останалите... ако всички действахте като Енчева, щяхме да сме първи в бранша, съгласете се... Отстреща - мълчание... трябва ли да повтарям като на малоумни какво точно се иска от вас, а накрая - пак да ви оправям бакиите... Отново мълчание... Ама защо не сте като Енчева, къде да намеря такива като нея, а, кажете ми! Някой може ли да ме светне!?!... Мълчание...

Дали я мразеха? Сигурно. Може би й завиждаха. Още по-сигурно. Но за нея беше важно мнението на шефа. Толкова хора бяха минали през фирмата за годините, в които тя му служеше съвсем лоялно. И сега тази, новата. Възможно бе изобщо да не се задържи много-много. Месец-два. В най-лошия случай - половин година.

Още не беше я виждала, а вече не я харесваше. Когато се запознаха, леко се поуспокои. Веднага усети, че девойчето не беше съвсем наред. Вярно - симпатично, височко, с тънко кръстче. Ама едно такова - отнесено, гледаше някак празно-влажно. Повече - празно. Освен това отговаряше само с "да" и "не". Дали пък някой не беше я инструктирал да си мълчи, да се прави на ударена? Е, да - усмихваше се, но сякаш на себе си, не на събеседника. И името й едно такова - солидно, ама стандартно. Валентина. Добре, че леля Пепа, чистачката, започна да я заговаря - Вале, това, Вале, онова. Та покрай нея и другите от офиса преминаха на "Вале".

Що се отнася до служебните й задължения обаче, Валето си ги изпълняваше перфектно. Първите две седмици Енчева я наблюдаваше като майка орлица. Зорко и непрекъснато. Търсеше някакъв дребен пропуск или грешка, но не за да се заяде с бедното момиче, което едва ли би разбрало за какво именно й се карат. Енчева си представяше как изприпква при шефа, обяснява му "съдбовния за фирмата" гаф на новата, той уволнява незабавно Валето и без да се замисли, а нея я потупва по рамото, хвали я пред колегите за наблюдателността, повишава й заплатата. В най-добрия вариант - я назначава на по-висок пост. Този, на Стефанов. Виж, него Енчева мразеше. Ама истински.

Обаче новата не се дънеше. Беше примерна, изрядна, учтива. Направо да ти се доповръща. Но извън служебните отношения... С две думи, Валето не успя да се впише съвсем в колектива.

И Енчева продължи да я наблюдава прецизно, защото я подозираше. Още не знаеше в какво точно и защо я подозира. Ей така, за всеки случай. Затова тя беше и единствената, която изобщо не се изненада, когато една сутрин Валя се появи в офиса по прашки и сутиен. И черни сандали на висок ток.

Всички я гледаха не толкова с учудване или подигравка, колкото със съжаление. Шушукаха си на ушенце и се подсмихваха криво. Естествено, мъжете в офиса бяха малко по-доволни, а жените - много по-злобни в тези шушукания. До обяд обстановката успяваше да се удържи някак спокойна. Привидно. В заведението, където се хранеха служителите на тяхната фирма и на още три от същата сграда, настъпи разбираема суматоха при появяването на Валето. Което невъзмутимо си поръча храната и айрянчето. Наяде се. Кимна на няколко познати, докато вървеше към вратата. Предизвика две-три леки спъвания, едно разливане на таратор, четири убождания с вилици, срязване на показалец с нож, объркване на няколко електронни сметки. След обяда вече атмосферата беше достатъчно нажежена. Единствена Енчева обаче се реши да обърне вниманието й към проблема. Относно облеклото или по-скоро липсата на такова.

- Извинявай, Валя, но защо си в такъв вид... на работа?

- Моля? - вдигна вежди новата, ама как само се преструваше, че не разбира!

- Имам предвид, че си почти гола.

- Кой, аз ли? - усмихна се чаровно.

Енчева я изгледа по-настоятелно и гласът й се втвърди.

- Валя, мила, вземи да се облечеш.

- Можеш просто да ми кажеш, че роклята не ти харесва.

- Рокля? Каква рокля?!

- Новата ми рокля. Вчера си я купих - настояваше на своето Валя и беше доста убедителна актриса, от най-холивудските.

- Какво?

- О, моля те! Ти завиждаш, това е. Разбирам, често ми се случва...Не всеки може да си позволи модерна рокля от "Армани".

- "Армани"... - повтори Енчева като ехо.

- Хиляда двеста трийсет и четири евро... Извинявай - две хиляди четиристотин и седем лева. Български.

Не последва коментар. Долната устна на Енчева увисна. Тя обаче бързо се взе в треперещите си ръце. Отпи от кафето, за да възстанови дишането си.

- Значи... ако съм разбрала правилно... вчера си си купила рокля от "Армани", която струва две хиляди четиристотин и седем лева - опита да формулира мисълта си отчетливо, докато съзнанието й се проясняваше.

- Беше на витрината. Не устоях на изкушението. Посочих я на продавачката и тя я свали от манекена.

- Продавачката?

- Симпатично момиче. Поздрави ме за отличния вкус и прекрасния избор. Само не разбрах, защо непрекъснато се смееше... Милата, явно нещо не беше съвсем в ред.

- О, тя си е била съвсем наред! Валя, мила, няма никаква рокля! Никаква! - не искаше да крещи, но неволно бе повишила глас с две октави. - Ти си гола! Гола!

- Боже, колко си задръстена! Завистлива глупачка - не я гледаше ядосано, а тъжно и се обърна към скупчилия се офис зад гърба й. - Колеги, кажете й!

Колегите съзерцаваха задните й части и изобщо не им беше до философски трактати. Очилата на Стефанов се бяха изпотили от близкото присъствие на свежа плът. Иванов веднага бе определил размера на сутиена й... D, бас ловя... Христова и Кирилова свестяваха Радева, защото й бе прималяло от скверната гледка. Или от дълго задържаната сексуална енергия под плисираната пола. По-младичките си обещаха да попитат Валето откъде си пазари бельото. Обаче насаме, че тия дропли ще им издерат очите. Леля Пепа, чистачката, се прекръсти няколко пъти. После си каза, че може да е някаква нова мода, да ходят голи на работа... знае ли човек, то всичко се обърка с тази глобализация, с тоя Европейски съюз пък съвсем, за нашите избори - да не говорим...

Валето стърчеше насред групата и събираше погледите и неизречените оценки по неин адрес. Чакаше подкрепа и разбиране. След като не ги дочака, вдигна незаинтересовано рамене и невъзмутимо седна на бюрото си в очакване края на работния ден, който нямаше как да не дочака.

Колегите се спогледаха многозначително. Сега следваше най-трудното. Някой от тях - но този път нямаше да е Енчева, за нищо на света!! - да съобщи на шефа, че новата му любовница, т.е. служителка, е луда. Не, не! Това не би го стреснало. Че харчи парите му за глупости. Да, да! Дори не бяха и глупости. Валето беше дала пари за нищо. Едно съвършено, модерно нищо от "Армани", което струваше хиляда двеста трийсет и четири евро. Извинете - две хиляди четиристотин и седем лева. Български.

 

 

© Нели Лишковска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2010, № 3 (124)