Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НРАВСТВЕНИЯТ ПАТОС И ХУМАНИЗМЪТ НА ЙОРДАН ЙОВКОВ ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО МУ В УЧИЛИЩЕ

Малина Тонова

web

Човек живее в контекста на културата. Тя се явява за него "втора реалност", той я създава и тя става за него обект на познание. Метаезикът на културата разполага с определен набор от знаци и правила за тяхната комбинация. Тези елементи - "ключове", "кодове", правилно интерпретирани, въвеждат цял пласт културна информация. В основата на литературното творчество лежат семантични универсалии, чиято природа е гносеологическа: те са категории на художественото мислене, познаващо света. Това схващане за културата заляга в основата на новата учебна програма по български език и литература. Един от основните литературни "сюжети", около които се организира обучението по литература в 12. клас, е търсенето на индивидуални и универсални ценности (Методическо указание 2000: 19). Този "сюжет", според авторите на програмата по български език и литература, дава възможност за кръстосване на различни гледни точки, обвързва органично историческото и тематичното развитие на българската литература в единно цяло.

Но представата за литература е неустойчива и многозначна в живота на обществото. Традицията класическите ни литературни творби да се схващат "като реализирани идеи и образи на българската общностна идентичност" не е нова в нашата култура. Доскоро, по думите на Б. Богданов, "българското съзнание за литература кръжеше около идеята за големи поетически и прозаически творби, които са лично дело на високотворчески субекти по-скоро със заслуги към българския език и идентичност, отколкото майстори на едно слово за естетическо удоволствие. Като основен пазител на българските културни ценности литературата ни се покриваше с българската културна традиция (Богданов 1999). Но доколко подобна концепция се оказва работеща за българското образование? Редица публикации в печата неведнъж разглеждат образованието като "жертва на литературния канон". В интервюто си "Маниите произвеждат неграмотност" Емилия Дворянова, директор на програмата "Езикова култура и академично есе" в НБУ, споделя за наблюденията си като преподавател, че "умението да различаваш, нюансирано да обглеждаш света, т.е. да разбираш живота, който живееш, някак интуитивно да се ориентираш в него" все по-упорито закърнява сред студентите. Причината авторката вижда в образователната ни система, затънала в догматичен лабиринт. Книгите, които учениците са задължени да четат в училище, говорят на език, който те не разбират, и за живот, който им е напълно чужд и безинтересен, последствие от което е нарушената връзка човек - език (Дворянова 2005). Тази образованост, обобщава Е. Дворянова, днешният ден изтласква като ненужно бреме, несъвместимо с прагматиката на живота - бреме, принуждаващо човека да мисли света, а и себе си, в категориите на устойчиви ценности и духовни стойности.

Факт е, че литературата, а вече и медиите трудно произвеждат културната и политическата цялост на нашето общество. То е фундаментално различно по начин на живот, мислене и поведение от общностите на миналото в своята културна, личностна и социална структура. Технологиите са революционизирали културата и повлияли и на личността. Идентичността на съвременния човек е отворена, той е принципно незавършен. "Във високотехнологичното хоризонтално общество истинските общности отмират и на тяхно място се появяват виртуални общности, споени от норми, изображения и идеи, доставяни чрез ефира. В нашите днешни общества старите връзки на доверието и взаимодействието - това, което някои наричат "социален капитал", са под обсада" - обобщава Лорънс Фридман в книгата си "Хоризонталното общество".

Една от най-ярките емблеми на началото на 21. в., без съмнение, са новите информационни технологии, интернет, свръхкомуникациите. Категорията "глобализация" според нейния изследвач Зигмунд Бауман отключва вратите към всички настоящи и бъдещи мистерии (Бауман 1999: 21). Разговорите за и против новата глобализация се движат от демонизацията й до величаенето й като явление, конституиращо нов тип поколение на хилядолетието. Последиците от глобализацията за всички страни са огромни, но нека се опитаме да ги опишем без еуфория, ала и без носталгия. Глобализацията разкрива неподозирани шансове за милиони хора. Можем да открием подем на активния и предприемаческия дух, за който големият и единен свят дава нови перспективи. Според социолога Гидънс глобализацията води до "...интензификация на световните социални отношения, свързващи отделни територии по такъв начин, че локалните събития се влияят от събития, извършващи се на големи разстояния, и обратно". В този небивало нов, разнороден свят един индивид или група още повече се нуждаят от основа за конструиране на смисъл, за съхраняване на своята идентичност, за ориентиране на своя живот, за мотивиране на действията си.

В този дух говори и френският философ Жил Липовецки в книгата си "Хипермодерните времена" за настъпването на "втора модерна революция", означена като "хипермодерност", която носи новите тревоги на изгубилия се постмодерен индивид, трескаво скъсяващо се време, безапелационно господство на успеха, но същевременно е и своеобразно завръщане към най-старите и най-естествени за човека ценности. Така че в крайна сметка моделът на хипермодерността е оптимистичен: в епохата на хиперконсумация човекът консуматор намира по-значимите начини да бъде човек. Хипермодерността е само в началото на своето приключение според Липовецки - със стремежа към социално общуване, благотворителност, морално възмущение, оценностяване на любовта. Големите социализиращи структури губят авторитета си, големите идеологии не допринасят с нищо за настоящето, историческите проекти вече не мобилизират - установява се нова ера, но без трагичност и апокалиптичност - пише за философията му неговият съавтор Себастиен Шарл.

Перспективата на Йовковия свят в днешното общество се заключава в неговата способност да бъде едновременно с нас и да го приемаме като памет, която е нужна на бъдещето. Още Хердер преди векове открива извора на човешкия език в рефлексията и в способността за спомен, от която се раждат езикът и културата. Пространства на спомена противостоят на потока на случващото се, създават възможности за повторение, за вторично свързване и обновление. Модерното, насочено към бъдещето съзнание, се прехвърля върху едно проблематично настояще. Такъв спомен, свързан със съдбата на определен индивид или колектив, носи в себе си скрита перспектива: от едно определено настояще той осветлява част от миналото по такъв начин, че открива хоризонт към бъдещето.

Дълго време писмеността е посредникът, който съхранява миналия дух, преминавайки през времето и пространството. Творчеството на Йовков в нашата литература е символ на памет, неподвластна на времето. Но с развитието на технологиите за съхраняване на информация спомнянето и забравянето, културната памет като че изглеждат все повече неуместни. В информационното общество не само приключва епохата на книгопечатането, според някои културолози, но и епохата на традиционното литературно писане въобще. На електронните медии, окайват се противниците на глобализацията, не може да противостои никаква памет. Паметта е свързана и с жизненото психологическо пространство на личността, по израза на американския психолог Курт Левин. Всеки човек узнава кой е в съответствие с възприетото от собствената му среда, традиция и култура. Носи името си, научава потеклото си, встъпва в различни социални роли в отношението си с обществото. Ние всички се формираме сред една своя лична реалност и продължаваме да съществуваме в нея, трупайки нови познания и опит. Да разберем себе си, идентичността си, е необходимо условие за среща със света около нас, а нашата култура е мястото, където можем да открием и обитаваме световете в самите нас. Много пътища водят към Рим, ако наречем "Рим" новото общественото устройство. Дори един глобализиран свят на икономиката и политиката ще запази многообразието си по начин, който всяка страна дава на гражданите си въз основа на техните културни традиции - това твърди и официалният доклад за развитието на човека през 2004 г. на ООН.

"Познай себе си!" - апелира още древният философ Сократ, защото човекът е обречен цял живот да се стреми към познанието и никога да не го достига напълно. От Сократ до днес в антропологическата проблематика човекът е представен като същество, което постоянно търси себе си, като във всеки момент на своето настояще изследва и оценява условията на своето битие (Е. Касирер). Неговото съществуване представлява безкраен път, нуждаещ се от твърди нравствени опори, които може да получи единствено от културата. Духът на Йовков и духът на неговите герои е необходим за оцеляването на българина днес, на националната идентичност и българската ценностна система, но какво от Йордан Йовков е значещо и актуално според настоящото младо поколение?

На първо място това е убедителното примиряване и спояване на противоречиви архетипи, скрити в колективното несъзнавано на човечеството. Неговите герои черпят сили от вековечни митове, към чиято загадка насочи Карл Густав Юнг европейската култура в началото на миналия век; и днес много са привлечени от тяхната интуитивна глъбинност пред рестриктивната причинност, по думите на П. Увалиев (Увалиев 1995). Пространствено-времевите ориентири в моделирания от Йовков художествен космос формират семиотично поле, в което се вгражда определен модел на поведение, включващ социална, морална, естетическа норма, изразена чрез специфична знакова природа. Вградени в българския тип духовност и самосъзнание, те функционират за учениците като културни знаци - ориентири за личностна и общностна идентичност. Йордан Йовков превъзмогва рамките на времето, неговите герои са насочени към бъдещето, към вечните истини и непреходните ценности според всеобщото убеждение. Йовковото творчество обхваща не само "тук и сега", то стои в миналото и ни води към бъдещето.

Тези проблеми са изведени въз основата на поредицата от уроци, свързани с творчеството на Йордан Йовков, с ученици от 12. клас на Хуманитарната гимназия "Св. св. Кирил и Методий" - В. Търново, профил "Информационно осигуряване на медиите с интензивно изучаване на английски език и български език и литература". Последователността на уроците следва изискванията на Стандарт 5, Ядро 2 (самобитността на твореца, възлови произведения и основни теми в тях), Стандарт 4, Ядро 1 (нарушенията на общочовешките морални ценности, изкушенията към егоизъм, отговорността на човека към другите), Стандрт 1, Ядро 1 (родовият свят и свободният избор на човека), Стандарт 4, Ядро 1 (изпитанията, които човек трябва да преодолее, за да защити своите ценности, отговорността на човека към другите), Стандарт 3, Ядро 3 (нравствената оценка на поведението на героите). В анализа на Йовковите творби се коментират основните ценности на цивилизацията на новото време - хуманизъм, отговорност и търпимост, любов и състрадание към ближния. Целта е в процеса на обучението учениците да изведат от изучените литературни творби проблеми, засягащи въпросите на индивидуалния избор на личността, мотивирани от хуманистичната ценностна система. Същевременно в хода на анализа се проблематизират понятия като свобода и необходимост, престъпление и наказание, морал и безнравственост. Учениците се насочват към разчитане и разбиране на внушенията на художествените образи, които разкриват движението на идеите в литературата и обединяващата ги човешка универсалност, схващана над границите на времето. Същевременно се предвиждат и уроци - практикум, в които учениците ще могат да мотивират индивидуалния си читателски избор, като откроят актуалната за тях проблематика на съдържанието на Йовковите творби и рецептивната си нагласа по отношение на художествения смисъл на литературните произведения и житейските проблеми, които стоят пред тях (тест върху Йовковото творчество и четене с разбиране на литературнокритически текст). Извънтекстовият свят провокира определен начин на разчитане на текстовите значения. Всяка ситуация създава определена нагласа на четене, в която се вписва, от една страна, читателят - със собствения опит и ценностни ориентири, а, от друга - културният контекст с етическите норми и предписания. Чрез осмислянето на различните поведенчески модели и етически принципи, разкрити в текстове на Йордан Йовков, учениците придобиват общи хуманистични ценности, които обогатяват духовния им свят и спомагат за изграждане на способност за защищаване на определени позиции по отношение на проявите на добро и зло, възвишено и низко, свобода и отговорност, престъпление и наказание. Тестовете, които се предлагат на учениците, предоставят възможности за изследване на отношенията актуално - универсално в ценност-ния свят на личността.

Предпочитанията към този вид изследване компетентностите и отношенията на учениците се определят преди всичко от фактора обективност на оценката. Изготвените задачи имат контролирана трудност. Това се постига чрез така наречения "айтем анализ" (Алексиева 2002) или анализ на тестовите задачи с оглед на трите характеристики: трудност, разграничителна сила и привлекателност на дистракторите (дали са избирани всички отговори, а не само правилният).

Съдържателно Тест № 1 се обединява от темата за обобщение на възприятието на нравствените категории добро, хуманизъм, състрадание, справедливост, красота. Тест № 2 съдържа шест задачи за четене с разбиране на текст - разработката на Яница Илиева Илиева, кандидатствала през лятото на 1995 г. в Шуменския университет "Константин Преславски" и получила оценка "Отличен 6" (Илиева 1996). Със задачите в Тест № 2 се проверяват уменията на зрелостниците да възприемат адекватно информацията от писмен текст и да се ориентират в нейното съдържание. Освен тези шест задачи са включени и още две: за създаване на текст по определени параметри и една обща задача за проекцията на Йовковото творчество не само в националната, но и в световната култура. Целта бе да се разшири рамката на тълкуването на литературния текст в идейно и художествено отношение във връзка с откриването на индивидуалната нагласа за четене.

Тест № 1 дава възможност за изводи за възприятието от тийнейджърите на нравствените категории добро, хуманизъм, състрадание, справедливост, красота. Значението на понятията се актуализира 53 пъти в задача 10 - повече от половината им употреби. Задачите 1, 2, 7 и 8 са свързани с понятието за "хуманизъм" у учениците и в Йовковия възглед за света. Оказва се, че повече от половината споделят принципи, близки до Йовковата интерпретация на хуманизма - като най-важни твърдения относно хуманизма повечето избират: "Всеки човек е едно невероятно същество"; "Пълноценната връзка е нужна за благополучието на човешкото същество", а за ръководна сентенция за собственото си съществуване - "Живей за друг, ако искаш да живеят за теб"; "Висша власт достига онзи, който вижда във всички същества себе си и всички същества - в себе си". Въпроси 4. и 5. проследяват доколко учениците интерпретират вярно същността на Йовковите герои - наблюдават се известни неточно-сти, но повече от половината вярно схващат същността на Йовковите характери. Въпроси 6. и 9. поставят ключови творби на Йовков в контекста на съвременността и изследват комуникативните аспекти на литературните произведения и връзката им с определени възприемателски нагласи. Отговорите на въпрос 9. показват, че учениците не тълкуват Йовковите произведения с оглед на смисъла, породен от срещата на потенциала на творбата и контекста на възприемането й. Изключение правят отговорите на въпрос 6., провокиран от твърдението на Св. Игов във връзка с "балканския Йов" - Вълкадин от разказа "Вълкадин говори с бога" - че въпросите, които и днес отправят милиони хора от Балканите и света към своите богове, са същите. В някои случаи от позицията на своя опит учениците все пак откриват актуалността на проблема в сблъсъка между нравствените норми в определени културни ситуации.

Задача № 3 е по-различна - тя изисква да се комбинират в определена последователност тезиси, които биха послужили за основа на аргументирано изложение на тема "Красотата" (Стефанов 2003: 219), като по този начин се проектира позицията на ученика спрямо тази нравствена и естетическа категория. Резултатите потвърждават тези на въпрос № 10 - 45 % от учениците се опират върху възглед, близък до Йовковата философия, и изграждат аргументите си въз основа на твърденията, че Красотата е не само естетическа, но и нравствена категория; Красотата има благотворно въздействие върху чувствата, облагородява ги; Красотата разрушава баналността на света и така ни преобразява. Двама ученици (11 %) избират схемата: про/анти, като подреждат тезисите симетрично по тази схема, а четирима (22 %) поставят под съмнение Йовковата гледна точка, като проблематизират неговия нравствен модел чрез твърденията, че Красотата е преходна и поради това е една от човешките илюзии; Красотата може да бъде и студена, безразлична; Красотата е способна да убива, тя е опасно оръжие. Четирима ученици категорично се съмняват в достоверността на гледната точка на писателя, като избират като заключителен тезисът Красотата не може да спаси света.

Предлаганият текст за анализ в Тест № 2 - "Смисълът на битието според творчеството на Йордан Йовков" на Яница Илиева - бе подбран според два критерия - като създаден от връстничка на дванадесетокласниците, което предполага сходство в читателския хоризонт и културните нагласи, и като близък по проблематика на настоящото изследване. С есеистичен и емоционален стил Яница Илиева интерпретира темата от позицията, че гледната точка на писателя е преди всичко моралната норма, и открива смисъла на битието в любовта като универсална сила. Според авторката "двата лайтмотива на битието" у Йовков са любовта и изборът и смисълът на битието е във вечния кръговрат на живота, неговата цикличност и повторяемост (Илиева 1996: 17). Накрая учениците трябва да изразят съгласие или несъгласие с определението на Св. Игов за Йовков като "титан на моралния идеализъм в българската литература".

Анализът на резултатите показва, че учениците се ориентират правилно в задачите за разчитане на предложения им текст, правилно интерпретират неговите смисли. Голяма част от тях показват знания за особеностите на Йовковото творчество. При изясняването на проблема, поставен в задача 10, 93 % от учениците подкрепят твърдението на Св. Игов, направено в духа на традицията на българската критика, творчеството на Йовков да бъде тълкувано в рамките на нравствения идеализъм. Срещат се клишета като: "Й. Йовков е писател хуманист", "Той търси универсалното в човешката душа", "Вярата в доброто е непоклатима нрав-ствена позиция, от която Йовков изобразява света и героите си" (21 %). Половината от учениците (50 %) обаче мотивират своята позиция: "Моралът и етиката са неразривно свързани категории... като непоклатими нравствени позиции в неговото творчество се явяват вярата и доверието в изначалното добро. Той търси смисъла на човешкото битие, универсалното добро - в състраданието между хората, в любовта, в съхраняването на човечността, в красотата".

Според повечето от учениците именно моралната норма прави Йовков "универсален писател" и "търсач на смисъла на човешкото съществуване". Той има за цел да покаже основните ценности на хуманизма - "любов, добро и красота". 21% от учениците свързват "моралния идеализъм" на писателя с метаморфозите, които претърпяват неговите герои и проблема за нравствения избор, една ученичка - с проблема "как оцелява хуманизмът" във "време на потъпкани ценности". Една ученичка вижда заслугата на Йовков в способността му да обхване "цялото разнообразие на живота, на човешките индивидуалности". Несъгласие с тезата на Св. Игов изразява една девойка, която смята възгледите на писателя за "утопични по своя характер" и не-приложими в днешния свят".

Резултатите от тестовете показват, че дванадесетокласниците умеят да коментират хуманитарните проблеми в изучаваните творби на Йовков, наясно са с принципите за тяхното разрешаване, предложени от автора. Съпоставят културните модели на миналото и настоящето и откриват влиянието на класическите литературни образци върху състоянието на националното мислене днес. Едновременно с това повечето от учениците ситуират правилно литературните творби в породилата ги културна ситуация и ги интерпретират в съответствие с присъщата им културна и художествена норма. Проблемите, стоящи пред съвременното общество, се свързват с трайните нравствени ценности, открити в анализираните Йовкови творби. Но в единични случаи учениците се осмеляват да търсят връзка между художествения смисъл на литературното произведение и житейските въпроси, които стоят пред тях като личности, да ги съпоставят със своя личен опит. Учениците не коментират индивидуалния си читателски избор - на-пример на въпроса: "С кои творби на световната литература свързвате творчеството на Й. Йовков?" - те не излизат извън рамките на учебната про-грама и посочват преимуществено автори от ІІ ниво - Достоевски и по-рядко - Чехов. Явно в нашата съвременност към проблематичността на ценностната система на младия човек се добавя и въздействието на визуалната култура, която редуцира потребността от четене на литературни текстове.

Накрая задачата ни се състои в това, да потърсим и изявим специфичните за Йовковото творчество универсалии ("категории"), които, по думите на културолога Г. Батищев, са "вектори - указания, символически представящи ни перспективите за трансцендиране зад хоризонтите на нашата култура" (Батищев 1987). На първо място, това е съпричастността: онтологическа, независима от социалната роля на човека - универсална взаимна съпричастност на всеки към света и на всичко към всеки. Важно място заема и интересът към Другия: стремежът на човека с всяка своя постъпка да за-служи доверието на другите. Това е свързано с утвърждаване на достойнството на всеки друг, на възможността да бъде различен - да бъде своеобразен субектен свят, със своя положителен и отрицателен опит, със своите падения, със своите способности, със своята съпричастност и своето ценностно отношение към всичко. Накрая проблематизираме творчеството като свободен дар, среща на междусубектността.

Подобни резултати от възприемането на творчеството на Йовков от учениците разкриват училището като едно от последните убежища на четенето сред света на масовата култура и информацията, на стереотипното битие и повърхностната му интерпретация. Разказването на ценностните и ключови сюжети и модели на човешкия живот се превръща в разказване за същностното, за съпринадлежността към него, за "кодовете" към различните екзистенциални ситуации, независимо до каква степен се проявяват в дадени социални роли, статус, начин на живот.

Четенето на литературния текст е своеобразно "пресътворяване" чрез съчетаването на хуманистичната проблематика, заложена в него, и моралните принципи, които читателят отстоява. Литературната творба би трябвало да бъде разчитана като послание, натоварено с множество значения през времето на неговото съществуване - от ценностните измерения на конкретния исторически и културен контекст на пораждането му до съвременната културна ситуация, в която е читателят и в която чрез осмисления прочит се актуализира хуманистичната проблематика на текстовия свят. При съпоставянето на интерпретации на текста от различни периоди с измененията в културата можем да открием въпросите, на които тези интерпретации са послужили за отговор. В това отношение митът за хуманизма на Йовков се оказва актуален и днес: "Един от най-дълбоко вкоренените митове в българския литературен канон разказва за "хуманизма" на Йовков. Той изглежда толкова естествен и нужен, така ясно се подразбира "от само себе си", че никога досега не е бил предизвикван и не е пораждал желанието да бъде оспорен, дори осъзнат като културна конструкция" - твърди в своята изключително интересна студия Милена Кирова (www.slovo.bg). По-нататък авторката заявява, че като всеки мит и този за хуманизма у Йовков може да бъде разглеждан в различни аспекти - на първо място, в плана на неговото социално конструиране, във функционален аспект или като структурно-дискурсивна наличност - и обобщава, че "човешкото" в текста Йовков функционира като система от знаци, чиято структурна логика се намира извън феноменологичния обхват на социално-етичното преживяване. Човешкото, поне във всекидневния смисъл на думата, не е цел, а е средство на дискурсивното преживяване. Неговите черти, както казах, са по-скоро белези на един извънположен онтологически код.

Митологичният подход на Йовков към света, според който единичното има значение като израз на общото, обединява символи и мотиви около няколко основни ядра - парадигми, които влизат в обмен между тези системи. Човеколюбието е част от полето на високите нравствени стойности на българския литературен канон, а те от своя страна се свързват с идеята за "висока" литература. В този смисъл Йовковите текстове предоставят възможност да ги четем по начин, открит към всички възможни опити да разберем литературната класика като живо присъствие в съвременния културен живот.

Гледните точки на съвременните младежи не съвпадат винаги с интерпретациите на "миналото", доколкото винаги съществува възможност да се открият още смисли, ходове на познанието, прецеденти на поведение, еталони на истината, доброто и красотата, оставени ни от предшествениците ни. Но интерпретацията на класическите литературни образци, преосмислянето на историята, новите тълкувания на знанията, ценностите и нормите, свързани с променящата се реалност, създават променящата се непрекъснатост на културното наследство и традиции в културата.

Ако в съвременната културология личността се признава за фактор на културата не като бъдеща перспектива на общественото развитие, а като масово значимо явление на настоящето, то и отношението на културата към човека придобива нови черти. Човешката индивидуалност се признава за универсално значим феномен на културата, тя израства като предпоставка и условие за формиране на личностно отношение към света. Добре известна истина е, че индивидът не може да бъде принуден да споделя известни ценности, да бъде заставен да твори "по техен образ и подобие", да бъде задължен да вярва в тях. Нравствените ценности на културата трябва да станат част от уникалното битие на личността, за което особена роля има образованието.

Глобалният свят заличава не само националните граници на държавите, но и променя разбирането за духовните пространства на човека. Отговорността на свободния избор на личностната идентичност на съвременника не може да бъде заместена от готов модел на предварително зададени ценности, а консерватизмът не предпазва националната литература от изчезване. Стара истина е, че младежите са тези, които осъвременяват и модернизират живота, културата, традициите, обичаите, народността. Търсенето на общ или по-скоро на универсален модел за обучение по български език и литература се налага от необходимостта литературното богатство да бъде част от културата на съвременния информационен свят, защото единствено четенето развива способността за концептуално познание на индивида, способността да се преодоляват бариерите на шаблонното мислене. Формирана в тази посока, учебната програма по литература би трябвало да дава възможност чрез Йовков младите българи да открият своята идентичност и творчеството му неминуемо ще бъде съхранено - независимо че предсказването на културната ценност на изкуството е твърде проблематична.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Алексиева 2002: Алексиева, Ем. Разработване на тестове за проверка и оценка на знания. София.

Батищев 1987: Батищев, Г. Особенности культуры глубинного общения. - Диалектика общения. Москва. Вж. и <http://www.philosophy.ru/library> (04.04.2006).

Бауман 1999: Бауман, З. Глобализацията. Последиците за човека. София.

Богданов 1999: Богданов, Б. За българската литература и пределите на езика. - В: Промяната в живота и текста. София. Вж. и <http://grosnipelikani.net/> (04.04.2006).

Дворянова 2005: Дворянова, Е. Маниите произвеждат неграмотност. - Култура, бр. 27, 15.06.

Игов: Игов, Св. Литература на ХХ век. Вж. <http://www.liternet.bg> (04.04.2006).

Илиева 1996: Илиева, Я. Смисълът на битието според творчеството на Йордан Йовков. - Родна реч, № 2.

Кирова: Кирова, М. Йордан Йовков. Митове и митология. Вж. <http://www.slovo.bg> (04.04.2006).

Методическо указание 2000: Методическо указание за прилагане в учебната практика на новите програми по български език и литература за 8., 9. и 10. клас на СОУ. София.

Соколов 1972: Соколов, Э. Культура и личность. Ленинград, с. 92-99.

Стефанов, Панов 2003: Стефанов, В., Ал. Панов. Литература за 12. клас. София, Анубис.

Увалиев 1995: Увалиев, П. Йордан Йовков и светът. - Народно дело, Варна, бр. 275-6.

 

 

© Малина Тонова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 1
© Електронно списание LiterNet, 13.04.2006, № 4 (77)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 1.