УЛИЧНИ ПОТПУРИ

web | Ежелюбов

Не искам никога да съм свидетелка
на чужди думи с непонятен смисъл.
Ала мелодията се самопревежда,
когато ритъмът разкърши рамене:
"Малко артист, малко - не!"
Не малко, много е да си артист,
щом с този грапав глас ще трябва
да припечелваш публика насъщна, сол,
сол, сол, солени бръчки-петолиния
текат по челото ти, Челентано.
Така мазолеста е песента, викачо,
повикал всичките гърла, ръце, крака,
тактуваш си или наподобяваш копан,
докато работата заприлича на изкуство
(а на изкуството лицето придобива
чертите груби на бачкатор)? Хей,
не ти е райската градина тази сцена,
по-спечена е от земята на Сицилия,
такова адско бачкане ще падне!
Дими по хълбоците ти потта, и пак
ще седнеш капнал в кръчмата довечера,
и с цвете във бутониерата, на чаша вино
пред каруцарите ще философстваш ти:
"Раят бял кон е, който никога не се поти!"

© Малина Томова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.09.2004
Малина Томова. Ежелюбов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Малина Томова. Ежелюбов. Пловдив, 1987.