ТРИЙСЕТ ХИЛЯДИ

web | Ежелюбов

Казах на застаряващото момиче:
- Имаш хубава кожа, oпната като гривна.
То реши, че го обвинявам в егоизъм и безплодие.
(За миг съжалих, че не съм глухоняма!)
Изплюх камъчето на несъвършения си живот
пред една стара доброжелателка:
- А исках да преподавам в университета...
Като в игра на развален телефон
тя разпространи, че варя прекрасен липов чай
и че просто умирам за гости.
Лошо ми е, изохках в лекарския кабинет,
подпряла с ръка рахитичните стъпчици на сърцето.
- Ако повръщате, тоалетната е в коридора,
в дъното - вляво, после направо!
Помолих за домашен отпуск по болест.
Ама че настроения, възмутиха се в службата.
(Претъпкания тролей ми приличаше на родилен дом,
но вече не бях много сигурна в сравненията.)
Прибрах се при децата си и още от вратата
запитах строго: Коя съм аз? - очаквайки
да чуя: Астрид Линдгрен (или Венеция).
- Мама... - отвърнаха ми плахо.
Слава богу, си рекох, засега са нормални.
И се свлякох до стената, откъдето ме прегърнаха
трийсет хиляди отпечатъка от мръсни ръчички.

© Малина Томова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.09.2004
Малина Томова. Ежелюбов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Малина Томова. Ежелюбов. Пловдив, 1987.