ПЛАЧ ЗА АЛЕКСАНДЪР

web | Ежелюбов

И този гладиатор на житейската арена.
сражавал се за къшей хляб, баща ми,
и майка ми, загадката от строгост
и свян, весталка на семейното огнище,
и целият ни род... пък и самата аз,
какво ли знам за времето в Тримонциум?
Знам, че съвременната седмица, текущата,
е пловдивска... и кръстница на двата
пазара (Понеделник и Четвъртък);
и както си вървя, залутана из втория,
из мен се лута чутата отнейде тъмна фраза:
"В понеделник роденият умира в четвъртък!"
Дошла съм късно и четвъртъчните невени
са клюмнали, пазарът вече е увехнал,
кога се е здрачило, времената неусетно
изгряват и залязват в тоя незалязващ град,
пазарен и загадъчен, световен и провинциален,
дали ме помни още, сигурно ме е отписал?
Но аз го помия винаги, родих се тук
и тук проходих, падах, ставах пак, умирах
от болести и се прераждах колко пъти,
и първата си дъщеря родих в един среднощен
родилен дом, до гарата, и как не оглушах
в деня, когато дрезгавата акушерка
дойде със страшния, налудничав въпрос:
- Коя е майката на починалия Александър?
Като да бе пометнала от ужас тишината
и ревнаха кърмачетата, стиснали в юмручета
съдбичките си утрешни... пискливо ехо,
невръстен хор, разплакан от вестта,
че бебето с победоносно име (Александър),
един четиридневен император, е сразен
от смъртоносните стафилококи... мъртъв...
преди да е възседнал знаменитото си конче,
преди игрите в детската градина да е завладял,
преди да е превзел най-веселата Вавилония,
преди... преди... Но днес какво ми става
и накъде вървя, пазарът е увехнал,
за себе си ли плача, невени ли търсех
или невехнещите спомени за поражения броих,
залутана сред хълмове от сиенит, които
напомнят скулите на победени гладиатори?
А потвърдило гибелта на Александър,
из мен се лута ехо от античен стадион:
"В понеделник роденият умира в четвъртък!"

© Малина Томова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.09.2004
Малина Томова. Ежелюбов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Малина Томова. Ежелюбов. Пловдив, 1987.