Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КУЛТУРНА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА НОВИТЕ МЕДИИ

Мария Попова

web

  Ние сме три сестри.
Най-голямата е Борба.
Средната е Победа.
Най-малката е Вяра.
Родени през социализма.
Ужасно си личи.

Лична история, публикувана в сайта "Аз живях социализма"

В рамките на проекта "Аз живях социализма" (http://www.spomeniteni.org) се събират различни лични истории на интернет потребители, посветени на техните представи и преживявания по време на социализма в България. Според авторите му - "Фондация за нова култура" и "Българското общество за индивидуална свобода", журналистите Диана Иванова и Калин Манолов, психиатъра Румен Петров и писателя Георги Господинов, целта е да се предизвика национален дебат за социалистическото минало и демократичното бъдеще на България, с което да се помогне при опознаването и пълноценното рефлексиране на близкото минало, често твърде проблематично от гледна точка на социалните и културни представи, характерни за настоящите обществени нагласи. Желанието е да се изгради връзка между различните възрастови групи и изповядваните от тях ценностни модели, включително и чрез използване методите на психодрамата в организираните съпътстващи рефлективни семинари в различни градове на страната, а като завършващ етап да бъде публикувана "Книга на социализма".

Проектът "Аз живях социализма" и по-специално неговото онлайн случване е интересен със способността за визуализиране особеностите на културната глобализация в интернет и възможностите за медийно представяне на потребителската информация във виртуалното пространство. В своята същност сайтът се състои от лични истории, предоставени от онлайн потребители за разглеждане и обсъждане от останалите посетители. В тази посока сайтът функционира като уеблог. Разказаните истории са изключително разнообразни като стил на писане, като повествователен период и тематика - срещат се описания, включват се множество детайли, разчита се на фрагментарността, освен лично преживяни моменти се включват и оценки и коментари на социално-политическата и културна действителност, изгражда се съпоставка с настоящето. Така поднесената информация излиза извън познатия модел на информационно конструиране, характерен за медиите, особено за тоталитарните медии и официалната пропаганда. Акцентът се поставя върху човешката история с много по-малка възможност за манипулиране. Наглед медията се отдръпва, като се съсредоточава единствено в ролята си на канал за предаване на информация. Наложеният интерфейс на сайта е максимално изчистен и проблематичност може да има само при необходимостта от технологични познания за изпращане и потребяване на текстовете.

Чрез проекта "Аз живях социализма" голямата История на културните ценности и социални модели се разпада на множество малки истории, които са лично съпреживени. Ролята на наблюдателя (социален, политически, исторически) е заменена от тази на очевидеца (явно по-предпочитана от съвременните медии като цяло). Оценката на описваните събития се прави не от историка, а от виртуалния човек (с което може би се преобръщат твърдения като това на британския режисьор Питър Грийнауей например, че няма история, а има само историци). Всъщност светът на миналото и на настоящето (подобно на последната филмова трилогия на Грийнауей "Куфърите на Тълс Лупър") се представя като изграден от парченца информация, една фасетъчна действителност, в която разпръснатостта и мигновеността на информацията има по-голямо значение за личните представи, отколкото социално оформеният емпиричен опит.

Същевремнно онлайн версията на проекта "Аз живях социализма" може да бъде видяна като ефектно смесване на глобализационни и локални тенденции в посока изграждане на глокална цялост. Тя третира функционирането на социалистическото управление в България в периода 1944-1989 г. въз основа на действително случили се истории - една локалност, която намира своето въплъщение в глобалните представи - социализмът като историческа визия и виртуалното пространство като повсеместна трансмисия (неслучайно една част от историите са написани от българи, живеещи извън пределите на държавата).

Формата на проекта е проява именно на културата - текстове, написани от отделни хора, припознаване или отхвърляне на културни ценности, изграждане или припомняне на представи, пренаписване на исторически познати тези. Сайтът на проекта "Аз живях социализма" е и подходящ пример за размера и степента на интензивност, с които създаваната от виртуалните потребители информация може да окаже влияние върху изграждането на социални и културни познания. Споделянето на факти от личния опит е позната практика на психологията и тя влияе както върху споделящия, така и върху социума, с който той се съотнася. Личната история също може да се окаже източник на нова, неизвестна информация или на такава, която е манипулирана в официалните ресурси. Подобни текстове са полезни, защото предоставят възможност за оценка на достоверността и полезността на всеки отделен потребител - излаганите факти могат да имат оспорвана степен на обективност, но проникването отвъд конкретиката и изграждането на цялостна социална рамка е строго персонална. Така че нуждата от формиране на национален дебат като че ли остава назад, за сметка на реалната когнитивна корекция, която се случва във всеки отделен индивид.

Съществуването на подобни сайтове действително позволява да бъде наблюдавано разпадането на монолитната наративност на традиционната култура за сметка на фрагментарността на дигиталната култура, изчезването на автора (като авторитет) и появата на автора (като съучастник). Глобалната виртуална култура е именно в способността на съвременния потребител да общува - самата комуникация се явява вид познание, защото позволява изграждането на модели, в които медиите да функционират за потребителя и чрез потребителя. Интернет се явява удобната среда, в която функционират различни социални и културни модели. Тя е и своеобразната много-към-много медия (по определението на Хауърд Рейнголд - б.г.), проявяваща се на различни равнища - като съвместява дигитализирани версии на вече познати медийни форми (радио, телевизия, печат), конструира собствена виртуална матрица (онлайн журналистика, медии, които съществуват единствено в онлайн версия) или като дава възможност за изява на специфични модели на потребителска информация (предлагане на лични истории, уеблогове, форуми, чатове, нюзгрупи). В действителност именно при изследване на потребителската информация може да бъде оценена активността и спецификата на виртуалния човек.

За разлика от традиционния медиен консуматор, който е по-скоро пасивен при възприемането на информацията или активността му се проявява при селектирането на медийния канал, интернет потребителят действително влиза в ролята на комуникатор (което се предопределя и от особеностите на характерната за виртуалното пространство мрежова комуникация). И тук не става въпрос за създаването на различни любителски медии, а за осъзната нужда от конструиране на медийно послание и за изграждане на медиен екип (макар и не йерархично обозначен), функциониращ в рамките на дадена виртуална общност. В тази посока сайт като "Аз живях социализма" може да бъде обозначен като онлайн медия, в която потребителите изграждат медийното съдържание и визията на цялостната медия.

За да бъде пълноценно съотнесена потребителската информация като част от процесите на културната глобализация, е необходимо да бъдат маркирани и някои от същностните елементи. В случая разграничение може да се търси спрямо технологичните специфики и спрямо изградения културен модел.

Виртуалното пространство изправя съвременните потребители пред необходимостта да се съобразяват с неговите технологични и комуникационни особености, които трайно влияят върху навиците за ползване на различни културни форми. Навлизането на дигиталните символи в социалното и културно поле е продължителен и целенасочен процес, който се обуславя от необходимостта за приближаване на културния поведенчески модел до потребителските навици и на културата като продукция до търсенето на нови сфери за творческо предизвикателство. Според изследователи като Абрахам Мол използването на компютрите се явява олицетворение на способността на обществото да прилага структурната теория в света на възприятието, на усещането, на материалните дадености и да си служи с тях за реализирането на продукт. Компютрите са своеобразна "подреждаща машина", чието влияние върху съвременната култура е в зависимост от боравещия с нея човек, а възможността за създаване на едно културно произведение се определя от замяната на сетивното, ръчно формиране със смесването на предварително предоставени елементи за получаване на краен продукт - звук, музика, форми, цветове (Мол 1992: 19, 30). Технологията налага свои схеми на потребление върху модела на поведение и на мислене на виртуалния човек. Излизането извън тях е възможно единствено чрез промяната им, но в действителност се разглежда тяхното възпроизводство и частична модификация.

За други автори като Скот Лаш технологията опосредства културата - културата е зависима от възможностите на медиите, като изправя отделната личност пред неспособността за социализация извън посредничеството на личния "машинен интерфейс" (Лаш 2004: 43). Технологичните форми на културно присъствие се определят като нелинейни, т.е. непоследователни, разчупени, фрагментарни, компресирани в съкратени информационни и комуникационни единици. Те са ускорени, кореспондиращи на все по-голямата мимолетност, нетрайност на културните образи и модели, а също разтеглени във времето и пространството, зависими от техническата и социална природа на обвързващите ги линкове и от липсата на идентичностни ориентири. Технологичната култура е култура от разстояние. Тя е посредник между представите на индивида за неговата същност и очакванията на заобикалящия го социум. Културата губи своята темпоралност като време на създаване и потребление и става зависима единствено от своята пространственост, тя е "триизмерна, пространствена, толкова тактална, колкото е визуална или текстова; тя е навсякъде около нас и ние я обитаваме; живеем в нея, вместо да я срещаме в отделното царство на представянето." (Лаш 2004: 181).

Това изказване на Скот Лаш ясно рефлексира съвременното културно разнообразие при адаптирането му към дигиталните особености. Изграждането на културни модели и на културна продукция в рамките на виртуалната множественост на интернет предполага промяна на познатите средства за конструиране и функциониране на културата и превръщането й в информационно-поддържана и медийно-опосредствана дигитална култура. Вграждането на културни схеми и произведения в интернет и произвеждането на специфични виртуални обекти са предпоставка, но и резултат на културните, информационни и технологични аспекти на глобализацията. Така интернет се явява среда за представяне както на традиционно разбираните културни артефакти, така и на широкото понятие за култура на поведение, на общуване и изграждане на общи символи.

Същевременно се наблюдават особености и при представянето на културната продукция в интернет. От една страна, културното многообразие се унифицира до няколко образеца, които биват приети и потребявани с еднаква нужда от всички юзъри, т.е. в рамките на разбирането за "Макдонализацията на света" като "уеднаквяване на жизнените стилове, културните символи и транснационалните форми на поведение" или като "конвергенция на културните символи" (Бек 2002: 77). От друга страна, интернет предоставя уникални възможности за сегментиране на потребителските вкусове, за представянето на различни, автентични културни стилове и модели и изграждането на нови творчески форми. Това кореспондира с вече познатите тези на културната теория, при която културата се разглежда като продукт на локални социални процеси и притежание на отделното, разграничено от другите общество или етническа група и като "софтуер", адаптиран към света като цяло, породен от транснационалния културен обмен и отворен за дописване чрез нови локални архетипи (Бек 2002: 110). Като социално-културен феномен интернет действително може да бъде разглеждан именно като такъв софтуер. Той представя желанието за потребление, а не толкова за притежаване на културните образци и продукти, чието основно значение е да забавляват, да се съотнасят към игровия модел на комуникация чрез игровия модел на културна експлоатация.

В случая обаче трябва да бъде потърсен отговор на въпроса доколко този игрови модел на общуване и размяна на културни форми е резултат от спонтанно изградени умения или зависи от предварителни схеми на научаване. Фрагментаризирането на културните цялости неминуемо рефлектира върху средствата за формиране на трайни поведенчески навици. Културното опознаване в рамките на културната глобализация и на интернет толерира по-скоро безсъзнателни, схематични, игрови, архетипни настройки. Стремежът е за самостоятелно достигане до информационните масиви, за комуникационна размяна и може би за изграждането на своеобразна ноосфера от потребителско знание. Така сайтът "Аз живях социализма" също може да бъде видян като "софтуер" за културно поведение - специфично за даден обществен строй, източник на спомени и преживявания за локална социално-културна ситуация (социализма в България), която обаче е характерна за глобалния социален модел (социализма въобще). Разполагането на този софтуер във виртуалното пространство пък предполага толериране именно на игровото, разменно-комуникационно поведение, на опознаването на фрагмента (личните истории) и когнитивното припомняне (преживени сходни случки) като средство за трупане на познание (опознаване на социалния строй) и изграждане на някакви поведенчески схеми.

Трябва да бъде посочено също, че устойчивостта на мнението и поведението на виртуалния човек е трудно постижимо. Многообразието на информацията и плътността на общуване предполагат вариативност на поведението. Това се явява проблем и при съхранението на глобализираната култура от страна на потребителите. Съвременната културна продукция е близка до мозаечната култура, до отделянето на различни пасажи, парчета информация, потребявани без връзка с предходните, с автора на творбата, а единствено съобразно собствените разбирания на виртуалния човек. Поради това тя едновременно може да бъде определена като "култура на складирането", при която се цели запазването на традиционните художествени форми във вида, в който са създадени, и като "изливаща се култура", при която се регистрира присъствие единствено чрез степента на провокация към възприемащата я публика и чрез възможността за многократно репродуциране на използваните образи от различни творци (Монжен, Пади, Робер 2002) - теза позната и от възгледите на Бодрияр за ксероксното равнище на съвременната култура (Бодрияр 1995: 95).

Проектът "Аз живях социализма" също е бинарен. Той е "култура на складирането" дотолкова, доколкото съхранява някакви емоционални и ментални представи (спомените на различни хора) - както в дигитален вариант (до времето, до когато се поддържа сайтът), така и в материален вид (издаването на "Книга на социализма"). Цялостното същестуване на сайта е продължение на други подобни инициативи за използване на потребителска информация при регистрация на определено социално и културно време. (Например сайтът "The Whole World Was Watching: an oral history of 1968" (http://www.stg.brown.edu/projects/1968/), създаден през 1998 г. по инициатива на South Kingstown (RI) High School and Brown University's Scholarly Technology Group, който се състои от 30 интервюта на американци, в които те споделят своите преживявания и спомени за 1968 г.) От друга страна е и "изливаща се култура" именно поради фрагментарността на информацията (включително чрез визуалния интерфейс на сайта, в който без коментар от организаторите на проекта са представени различните лични истории) и проблематичността на тематиката от историческа и социална гледна точка.

Всъщност разбирането на културната глобализация в интернет може да бъде осъзнато и чрез адаптирането на културното многообразие на виртуалното пространство към традиционни социално-културни сфери като образованието например. Подобна цел предполага съобразяването на различни наративни сфери като традиционния начин за поднасяне на научно познание с дигиталната мозаечност на Мрежата. А също и с разминаването при начина на поднасяне на научната информация - традиционно устно или специфично виртуално.

Навлизането на дисциплини, посветени на интернет и виртуалната култура, е необходимост и реалност за българското образование. Според някои социологически изследвания едва 35 % от българските студенти използват информационни технологии в процеса на своето обучение. За 70 % от анкетираните студенти обучението в областта на информационните и комуникационни технологии дава само основни познания, без да формира необходими умения и да отговаря на съвременните изисквания. Като една от причините за това се посочва лошата или недостатъчно добрата технологична база на университетите (Върбанова 2005).

В опит да бъдат съчетани преподавателската дейност в областта на новите медии и глобалната виртуална култура и изследването на информационните и комуникационни технологии във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски", наред с вече съществуващите специализирани дисциплини, е утвърден предложеният от мен факултативен предмет "Култура в интернет". Представен в летния семестър на учебната 2004/2005 година, той е избран от студенти от І и ІІ курс, специалности "Журналистика" и "Връзки с обществеността". Лекционният курс формира основни познания в областта на медийната теория, особеностите на интернет и виртуалната култура. Сред темите, застъпени в процеса на обучение, са тези за взаимодействието между онлайн комуникацията и културата, спецификите на присъствие на различните културни области (като литература, изкуство, театър, музика) във виртуалното пространство, значението на авторското право в Мрежата, особеностите на множеството форми на онлайн медии, свързани с представянето на различни начини за културно общуване или за създаване на културна продукция. Например сайтът "Аз живях социализма" е разгледан като форма на уеблог, в който се отдава основно значение на потребителската информация при изграждането на медийното съдържание. С цел подобряване на контактите между научните познания, университетското образование и медийната практика, в рамките на факултативната дисциплина е предоставен форум за дискусия между студентите и преподавателя и между студентите и поканеният за участие представител на българска онлайн медиа в областта на културата - доц. д-р Албена Вачева, заместник главен редактор на LiterNet (https://liternet.bg). Активността на студентите е провокирана в посока създаване на проекти за собствени онлайн медии, чрез които се допринася за оформянето на виртуален културен портал в българското интернет пространство. Така студентите влизат в ролята на комуникатори, които изграждат цялостна представа за медийните особености на интернет и на потребителите - част от процеса на виртулна размяна на информация, културни модели и продукция.

Всъщност един от феномените на интернет се състои именно в това, че той възприема потребителите като активни, търсещи и създаващи единици, които в стремежа си за съмишленичество и/или конкуренция изграждат своите персонални и групови представи за виртуалния културен и социален обмен, за формиране на потребителско общество от действени и независими личности. Дали тези представи са изградени чрез научно-образователни схеми или са повлияни от фрагментарната и разпръсната информация на множеството сайтове, от научни или медийни текстове или от споделени лични истории, тяхното влияние върху процесите на културна глобализация и мрежово общуване е неминуемо. Само така виртуалното пространство съумява да се превърне в общоприета и използвана територия, в която сътрудничеството, зачитането на личния интерес и социалните норми разкриват реалните параметри на интернет.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Бек 2002: Бек, У. Що е глобализация? Заблудите на глобализма - отговори на глобализацията. София: ИК "Критика и хуманизъм", 2002.

Бодрияр 1995: Бодрияр, Ж. Илюзията за края. София: ИК "Критика и хуманизъм", 1995.

Върбанова 2005: Върбанова, Т. 87 % от студентите използват интернет в процеса на обучението си. // Infosociety.bg, 2005 <http://www.infosociety.bg/artShow.php?id=5382> (19.10.2005).

Лаш 2004: Лаш, С. Критика на информацията. София: ИК "КОТА", 2004.

Мол 1992: Мол, А. Футурология на изкуството. // Мол, А. Нови студии. София: Факултет по журналистика и масови комуникации, 1992.

Монжен, Пади, Робер 2002: Монжен, О., Пади, М.-О., Робер, Р. Интернет, четенето и изливащата се култура. // Култура, бр. 22, 31 май 2002 <http://www.online.bg/kultura/my_html/2230/internet.htm> (19.10.2005).

Рейнголд б.г.: Rheingold, H. Interview with Howard Rheingold by the producers of PBS Frontline, достъпно на адрес: <http://www.well.com/user/hlr/texts/mindtomind/frontline.html> (19.10.2005).

 

 

© Мария Попова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.10.2005, № 10 (71)

Текстът е представен на Осмата международна научна конференция на тема "Публична комуникация и глобализация: Обучение в ценностите на демокрацията", организирана от Факултета по журналистика и масова комунакация на Софийския университет "Св. Кл. Охридски" и проведена в София на 20-21 май 2005 г.