Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛИКА ЯНКО

Интервю на Мария Попова

web

Лика Янко е една от моите любими художнички. Творческият й почерк е неповторим - примитивна рисунка, богат колорит в по-ранните й платна, който в последните й работи стига до чисто бяла стилистика, включването на множество конвенционални предмети като канап, морски камъчета, огледала, мъниста и т.н., чистота на излъчването, философска обобщеност.

Лика Янко е родена през 1928 г. в гр. София. Едва 15-годишна влиза в Художествената академия в класа на акад. Илия Петров. Твърди, че той и проф. Дечко Узунов са спомогнали за формирането й като творец. Самият Дечко Узунов обичал да казва, че има две деца - Лика Янко и Генко Генков. Художничката определя единствено Винсент ван Гог като свой духовен учител. Първата й самостоятелна изложба през 1967 г. е преждевременно закрита, а Лика Янко отново излага свои платна пред публика четиринадесет години по-късно - през 1981 г. Нейни картини са притежание на почти всички галерии в България, както и на представители на повечето дипломатически мисии у нас - на Франция, Италия, Германия, Испания, Швейцария, Португалия, Аржентина, Колумбия, Индия, Египет, Индонезия, Япония и още много други.

Срещата ми с Лика Янко е незабравима. Записах я в дома й - в хола и помещенията към него бяха изложени нейни картини от различни периоди. Няколко месеца преди това с възторг разгледах юбилейната й изложба в салоните на Съюза на българските художници. Затова някои от картините, които видях при нея, ми бяха познати, други бях виждала по каталози, но усещането сред всичките тези платна, хаосът от многото "важни" за нея предмети, които ни заобикаляха, огромните фикуси, които закриваха прозорците към булеварда и, разбира се, самата тя - ниска възрастна жена, с дълга черна коса и живи, искрящи очи, ще помня винаги. Така, както пазя като скъп спомен рисуваната от нея малка икона на Богородица Одигитрия, която ми подари - явно доволна от разговора ни или от упоритостта ми да я запиша.

Няколко години по-късно, Лика Янко напусна този свят и аз осъзнах уникалността на момента, позволил ми да се докосна до нея.

 

Разкажете ми как се насочихте към изобразителното изкуство!

Лика Янко: Рисувам още от дете и съм чувала оценки, че ще стана художник. И тъй като това бяха хора, които обичах, с една дума повярвах, че мога да рисувам.

Какви спомени имате от Художествената академия?

Бях по-различна от другите. Възхищавах се от проф. Илия Петров. Радвах се, че ми беше учител. Той е голям художник, отличен педагог и разкошен човек. Имам и един неприятен спомен. При дипломирането, на студентската изложба, моите картини не отговаряха на изискванията по това време и бяха свалени. Бях дипломирана със "среден" успех, но аз се зарадвах. За мен това е хубава бележка, тъй като "четворката" е посредствена, а "пет" - склероза - академизъм.

Разкажете ми за изложбите, които сте правили и специално за първата през 1967 година?

През 67-ма ми позволиха да наредя една изложба, която бе закрита след 5-6 дни, понеже намериха, че не отговаря за онова време. През 1981 г. Людмила Живкова ми разреши да правя изложби и аз направих изложба, която има голям успех. Казаха, че никога галерията не била така заобиколена от дипломатически коли - дойде почти целият дипломатически корпус. А за последната ретроспективна изложба - почувствах, че съм живяла в тесен контакт с обществото, въпреки че в известна степен бях игнорирана от СБХ. Утвърди се усещането ми, че хората ме разбират и моето изкуство прониква дълбоко в тях, така както съм усещала живота.

Как мислите, с какво впечатлява хората вашето изкуство?

С широкия обхват на тематиката.

Какво се опитвате да изразите чрез вашите картини?

Човек трябва да разбере болката, да се опре на съвестта, за да намери превъзходството, съдържащо се в различните реалности.

Кое определя сегашния ви стил? Той е доста интересен.

Моят стил не е определен от никого. Той е намерен и се развива в моя творчески път.

По какъв начин ви влияе природата?

Чрез природата усетих Вселената, намерих философския поглед към духовността.

Каква е символиката на образите, които представяте в картините си?

Символиката на моите образи не подлежи на обяснение. Тя самата обяснява същността на тематиката и позволява на всеки да проникне в нея. Мисля, че по-добре отколкото натуралната.

Може ли да разкажете за творческия процес на създаване на вашите картини?

Сутрин, още със събуждането си, имам идея и желая да работя. През деня работя по 6-8 часа. Винаги чувствам нарисуваното като живот, като общуване и духовно извисяване.

Използвате много конвенционални предмети в платната си, които превръщате в изкуство. Кое налага това?

Вече казах, че природата е тази, която ме привлича и тя ме учи, като се докосвам до морето, до пясъка, до планините, да виждам силата на Вселената, да разбирам сложните връзки между хората и предметите, между постиженията на науката и природата. Научих се да гледам философски на всичко. Това ме прави по-устойчива. Чрез колажите си го предавам на всеки, който гледа моите картини. Тук е мястото да кажа за необходимостта от достигане на спойка между съдържанието, лаконичната форма и изпълненото със символи, рисунки и колажи от конвенционални предмети платно.

До каква степен личността на твореца влияе върху неговите произведения?

Мисля че, произведенията на всеки творец са резултат от неговата същност. Това означава, че художникът трябва да е искрен в изкуството си.

Смятате ли се за успял художник?

Да. Работила съм много и усещам, че съм направила всичко и още ще правя.

Каква оценка бихте направила на творчеството си до сега?

Моето творчество еискрено и самобитно.

В едно свое интервю казвате, че живеете чрез творчеството си.

Животът ми - това е творчеството. Аз живея чрез изкуството.

От какво освен от изкуство се интересувате? Разкажете ми за приятелите си!

Имам приятел астролог. Вълнувам се от астрологията, защото тя обяснява търсенето в миналото като прозрение в бъдещето. Затова често се срещам с него. Астрологията много ме улеснява в моето творчество.

Вие сте зодия "Риби"?

Да. Рибата е символ на мълчанието. Затова обичам да мълча. Но едновременно с това, боговете казват, че рибата е взела участие в сътворението. Харесвам си зодията, защото "Риби"-те сме милосърди.

Други мои приятели са Дора и Стойка Миланови, музиканти, които ме накараха да заобичам класическата музика. Имам приятел - доцент по икономика, с когото много разговарям по философските въпроси. Имам приятелка, колежка, художник по анимация, която ми е много добра приятелка - Ивет Куюнджиева. А също имам приятел скулптор. И повече се движа между скулпторите.

Затова ли вашите картини са толкова пластични?

Може би, понеже обичам скулптурата, съм предала тази пластика. Даже като студентка, проф. Далчев ми казваше, че мога да стана скулптор, но аз отказах, защото обичам много колорита.

Къщата ви е пълна с ваши картини. Как се чувствате между тях?

Слагам ги, за да ги виждам, защото се усещам много добре между тях.

Има ли картини на ваши колеги, които обичате да гледате?

Не закачам чужди картини, защото не искам да има тяхно влияние. Искам да са само моите флуиди.

Вашите картини обикновено имат много интересни заглавия. Как ги кръщавате?

За мен са важни честността и милосърдието и гледам да ги изразя, за да мога да издигна духа на човека.

Имате няколко автопортрета.

Автопортретите ги правя в момент, когато откривам някоя изложба, като свързвам състоянието на автопортрета си с изложбата.

Първият ви автопортрет от 1967 г. е с едно око. Защо сте се нарисували така?

Той иска да покаже, че въпреки закриването на изложбата ми пак има едно око, което вижда и ще може да твори. Направих го непосредствено след закриването на изложбата. След това 14 години не ми даваха да правя изложби, нито да участвам в СБХ. През 1989 г. направих изложба, за която получих наградата "София". След това участвах на Международното триенале, за което също получих награда. А за последната ми ретроспективна изложба имам награда от Министерството на културата.

Мои картини имат много чуждестранни колекционери. През тези 14 години, когато никой не идваше, аз бях обградена от дипломатическото тяло. Почти всички посолства купуваха от мен картини.

Може да се каже, че по този начин изкуството ви е станало световно.

Да. Откри ме един французин, културно аташе и той ме представи на другите посолства. Мои почитатели бяха цялата Латинска Америка, Европа, САЩ, Индонезия, Индия, Египет.

Доколкото знам, сте от албански произход. Това влияе ли по някакъв начин върху творчеството ви?

Да, бащи ми и майка ми са албанци, но аз съм родена в България. И се усещам българка.

Разбрах, че в местността, където е роден баща ви, е имало много художници.

Да. Казваха, че може да съм наследница на някой от тези художници.

Преди 1989 г. ви обвиняваха, че сте формалист. Как се отнасяхте към тези оценки?

Работела съм спокойно и не ме е интересувало. Гледала съм само изкуството.

Техниката ви е много интересна. Смятате ли да промените нещо в нея или само ще я надграждате?

След ретроспективната изложба смятам да вляза в нов период. Искам да дам нещо ново. Но още съм в едно търсене.

24 август 1998 г., София

 

 

© Мария Попова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.03.2005, № 3 (64)

Интервюто е излъчено по програма "Радио България" на Българското национално радио.