Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Пенерлиев

web

In the submitted material there has been made a try to explain the major influences of globalizing world on the educational process in higher education. Major requirements to lecturers and students are determined so that they are adequate to changes in the world. Requirements to universities, that are exponent of globalization processes in education, are marked. Important for forthcoming development of universities is revealing major activities of globalization in the sphere of higher education. These activities are: entering of IT (information technologies), learning foreign languages, and different types of education (distance education is concerned), various international organizations and projects realizing exchange of science, educational technologies and also students’ and lecturers’ members. Working on dissimilar projects financed by different international organizations has its own role in rapprochement of the trained and helps unifying the criteria for high-quality and acknowledged higher education in various countries and regions.

Съвременните университети съществуват и функционират в среда, характеризираща се с икономическа и политическа свобода и зачитане принципите на пазарната икономика в условия на трансформация на много от националните икономики, задълбочаване на глобалния екологичен проблем, възникващи мултикултурни ценности и засилване на междунационалните контакти с помощта на развиващите се информационни технологии. Всички тези характеристики са валидни с пълна сила и за протичащия с огромни темпове процес на икономическа, културна, езикова глобализация. Висшето образование трябва да се възползва от всички възможности, предопределени от този процес на съкращаване на границите и разстоянията - от появата на интернет като възможност за комуникация на учени и студенти от различни етноси и националности, осъществяващи контакти на огромни разстояния; от възможността за свободно придвижване на хора, улесняващо получаването на желаното и по-качествено образование във всички точки на света. Предизвикателствата пред висшето образование в контекста на глобализацията са обект на настоящия материал.

Глобализацията се появява в началото на XX век и отразява разпространението на информацията и комуникационните мрежи в целия свят. Технологични символи на този процес са били радиото и телеграфът, а днес са медиите и интернет. Съществуват множество определения за този процес. Гидънс напр. счита, че това е: "...интензификация на световните социални отношения, свързващи отделни територии по такъв начин, че локалните събития се влияят от събития, извършващи се на големи разстояния и обратно". К. Кайзер описва глобализацията като "...система на световна стопанска зависимост, създадена от отделни индивиди или социални групи". В контекста на горните определения можем да приемем, че университетът е място, където се срещат индивидите, формират се социални групи, формира се световната стопанска зависимост; средище за изграждане на лидери, предизвикващи споменатите локални или глобални събития. В този глобализиращ се свят ролята на университетите е, от една страна, да предопределят и пораждат стабилност в регионите, но, от друга, те са в състояние да манипулират и изграждат бъдещи лидери на терористични организации или техни последователи. Глобализацията като процес обуславя относителната свобода при формиране на собствените политически възгледи и насоки в развитието на всеки един университет. Дисциплините и преподавателите по тях имат необходимия комфорт за развитие и това много лесно би могло да се използва за манипулация върху студентите или обществото. Като потвърждение за последното можем да посочим проучването на американския професор по международни отношения Даниел Пайпс. В каталозите на редица елитни американски университети той открива книги, пропагандиращи определено леви идеи; такива, определящи уличния бунт като единствен начин за промяна; публикации, сравняващи еврейското и нацисткото изкуство или такива с преки нападки към американското правителство. Определено считаме, че това е негативната страна на влияние на процесите на глобализация върху висшето образование. Много внимателно би следвало да се регулира манипулативната сила на институцията университет.

Процесите на глобализация не остават встрани от висшето образование. След устрема на много млади хора от Изток или други развиващи се региони към елитни западни университети изплува необходимостта от уеднаквяване на философията, програмите и изискванията за обучение. Това е един от първите опити за относителна унификация на категории като "достъп", "прием", "оценка", висше образование", "квалификация". Глобализиращият се свят изисква промяната и през 1992 г. е приета Лисабонската декларация, която по същество дава дефиниция на горните термини и определя възможността за достъп до образование независимо от народност, религия или степен на развитие на страната. Нова проява на изследваните процеси са приетите Сорбонска (1998) и Болонска (1999) декларации между Франция, Германия, Италия и Великобритания, но открити за всички други страни. В тях се потвърждава необходимостта от изследване и прилагане на процесите и проявленията на глобализацията в контекста на хармонизация на европейското висше образование. Създава се т.нар. "общо европейско пространство за висше образование". В него се предполага да се въведат общи критерии и методика за оценка качеството на преподаване и знанията на студентите, отстраняване на всички пречки за достъп до образователни услуги, въвеждане на единна кредитна система. През 2000 г. Европейската комисия приема и "Меморандум за непрекъснато образование", чрез което в глобален мащаб в рамките на европейското пространство се стреми да повлияе за "...повишаване търсенето на обучението, както и предлагането му, тъй че то да стане достъпно особено за тези, които досега най-много са били лишавани от образователни възможности".

Влиянието на глобализацията върху висшето образование е разностранно, то е насочено и към трите субекта на обучението: студенти, преподаватели, университети. Към всички тях има определени изисквания, наложени преди всичко от възможността за комуникация без граници и в реално време.

 

Основни изисквания към субектите във висшето образование в контекста на глобализацията

За студентите днес не представляват пречки фактори като религия и етнос, но социалното положение и достъпът до информационните технологии определено е решаващ за достъпа им до висше образование извън собственото им населено място или държава. Западната цивилизация е водеща сила в процесите на глобализация и тя е естествено да налага собствените си езикови изисквания за преподаване. Владеенето на английски език (или други международни езици, но от този регион) отваря вратите към много елитни университети на запад. Така английският език вече не е само символ на някаква нация или култура - той е понятие, излизащо от езиковата си същност, и става начин на живот. В този аспект незнанието на език се оказва бариера пред навлизане в обществото на богатите и преуспелите и е лимитиращ фактор за икономическо развитие. Особено ако става дума за развиващи се страни и региони. Бъдещият студент следва да може да комуникира свободно със състудентите си независимо къде се намира и в кой университет учи. Още повече в очертаващата се тенденция към засилване на електронното обучение (E-learning), ресурсно-базираното обучение (Web-based learning), дистанционното обучение (Distance learning) и т.н. За тези форми на обучение ще стане дума по-късно.

Що се отнася до използването на информационните технологии като определящ елемент на глобализацията, смело можем да твърдим, че в повечето от случаите студентите са много по-добре подготвени от самите преподаватели (изключвайки тези по специфичните информационни дисциплини). Като показател можем да използваме броя на използващите интернет на 1000 души от населението (според УНКТАД 2003). На данните можем да се доверим, тъй като според едно проучване, проведено в САЩ (Kenway, 1996), около 70% от хората в мрежата са във възрастовата граница 18-24 години и 2/3 от тях са или компютърни специалисти, или студенти. Водещи страни по потребители на интернет са САЩ (496 д./1000 от населението), Нидерландия (494/1000), Дания (432/1000), Финландия (431/1000), Германия (374/1000), Великобритания (336/1000). Съществена разлика в този показател откриваме при балканските страни, където само Словения има сравнително добри стойности (302/1000). Следват страни като Гърция (128/1000), Хърватска (117/1000), България (75/1000), Турция (58/1000), Сърбия и Черна гора (57/1000), Македония (34/1000), Босна и Херцеговина (11/1000), Албания (3/1000). Вижда се, че балканските страни все още са далеч от най-добрите европейски показатели, но можем да свържем това с нивото на икономическото им развитие. Все пак за тези страни информационните технологии навлизат с много бързи темпове и технологичното изоставане в образованието може и ще бъде преодоляно, а и да не забравяме, че горното изследване датира от преди осем години. На другия полюс са страни като Бутан, където само 2 на всеки 1000 д. от населението използват интернет, а осигуреността с компютри е едва 3 броя на 1000 човека. Проявите на глобализация в образованието и така очакваното "скъсяване" на разстоянията е само мечта за такива страни.

Предизвикателствата на глобализацията ще накара преподавателите да се откажат от своята роля единствено и само на лектори, както и от това сами да определят резултатите, методите и условията на обучение (Макграт 2004). Задължително трябва да се откажат от съществуващия стил на обучение, при който студентите учат самостоятелно чрез четене, изработват курсови работи или решават задачи. Вместо това по-прогресивен е методът на колективното обучение, при който студентите работят и учат заедно (в групи, екипи и др.), а преподавателят изпълнява само роля на консултант или коректив. Тогава водещата роля би следвало да премине в ръцете на обучаемите за сметка на обучителите. Съществен момент от изискванията към преподавателите, поставени в новата ситуация, е те да излязат от изолираността си и самостоятелното изследване. За страните в преход и тези от развиващите се региони относително преодолим проблем би бил незнанието на език или боравенето с компютър. Така че преподавателите ще могат по бързо и непосредствено да общуват и съвместно да решават научните си проблеми. Техните знания ще достигат до още по-голяма аудитория, пространството няма да е пречка и чрез мултимедийни способи или интернет дискусии в реално време ще могат да реализират контакт по всяко време. Смятаме, че началото поне за нашите балкански страни би било разработването на общо Web-пространство по интереси и дисциплини, където учените да обменят свои идеи, а симпозиумите и конференциите задължително да се съпровождат с издание на електронен носител (със съответната защита на авторските права) и всички материали да бъдат достъпни за студентите и учените от други региони. Именно по този начин ще бъдат максимално използвани технологичните предимства на глобализацията. В глобализиращия се свят учените трябва да осъзнаят своята манипулативна сила и да се въздържат от насаждане на крайна религиозна нетърпимост, а и да се придържат към обективната истина.

Изискванията към университетите, в контекста на глобализацията, се явяват функция от изискванията към преподавателите. Ще съществува стремеж университетите да не са изолирани едни от други и да не са единствените разпространители на информацията. В САЩ и Западна Европа вече възникват множество корпоративни образователни програми (само в САЩ са над 1200). Множество компании като Моторола и Форд съвместно с различни учени и университети развиват свои програми за обучение на специалисти. Съвместните проекти за обучение между различни университети в различни страни също са в напреднала фаза. Напр. преподаватели от университета в Уинсконсин чрез интернет обучават студенти в университетите в Токио и Осака. Друг елемент от тези процеси е сериозното инвестиране на големи компании в образованието. До края на 2004 година, например, Майкрософт ще инвестира в България над 500 хил. долара за изграждане на национален интернет портал, като идеята е там учебниците да бъдат публикувани в електронния им вариант. В условия на непрестанно падащи езикови и информационни ограничения ЮНЕСКО определя няколко основни правила за развитие на университетите в среда на глобализация:

  • намаляване на технологичните различия между университетите;
  • развитие на обществата посредством интензивни контакти (учените от всички области на науката и от различни религии и страни да се обединяват за решение на наболелите световни проблеми);
  • уважение към културните различия;
  • трансформация в обучението, водеща до трансформация в икономиките на страните и възгледите на хората.

Интересно определение за ролята на католическото висше образование в новите условия дава Ги-Реал Тиверж (2004), генералния секретар на Международната организация на католическите университети (FIUC). Той смята, че висшето образование трябва да стане "...гласът на безгласните". Това означава единствено да се разшири възможността за достъп до образование на всички, независимо от финансовите им възможности и културните различия. Университетите в развитите страни следва да осигурят достъп до образование на бедните азиатски или африкански страни дори без те да имат необходимото ниво на технологично развитие.

 

Основни прояви на глобализация във висшето образование

Едни от основните прояви на глобализацията са различни алтернативни, съвременни форми на протичане на учебния процес, както и взаимодействието на много международни организации в образованието за трансфер на знания, студенти или преподаватели.

Като алтернативна форма на традиционното обучение според повечето автори се смята т.нар. електронно обучение. Единство по отношение на определението му трудно може да се срещне. Все пак е важно, че то включва в себе си различни разновидности на обучение от разстояние, което приемаме като предпоставка за увеличен обмен на знания, контакти и материали в различни точки на света. Web-базираното обучение (Web-based learning) предполага наличие на множество материали в електронното пространство за свободен достъп, а също и материали на CD. Отвореното обучение (online learning) предполага известно припокриване с Web-базираното обучение, но обучаемият може да избере сам мястото и времето на учене (всяка една интернет зала, по всяко време). Електронното обучение (e-learning) предполага използване на компютър за мултимедийна работа, видеоконферентни връзки или използване на електронна поща. Всички тези видове алтернативни форми на обучение сами по себе си не изискват присъствие на студента или преподавателя в точно определено време, в определена зала или университет. По тази причина всички тези описани видове обучение може да се обединят в т.нар. дистанционно обучение, макар за някои автори това да е отделна образователна форма. Тук е целесъобразно да посочим някои от най-използваните дефиниции за дистанционно обучение. Според Distance Learning Resource Handbook дистанционното обучение е "обучение чрез сателит, видео, мултимедийни технологии и др., а образователният опит се предава от преподавателя към студента от различно място". Според Асоциацията за Дистанционно обучение на САЩ това е "предаване на знания и умения посредством информация и обучение, включващо в себе си всички възможни технологии за обучение от разстояние". Един от най-видните руски специалисти в тази област А. Андреев (2001) определя дистанционното обучение като "синтетична, интегрална, хуманна форма на обучение, базирана на използването на традиционни и нови информационни технологии и технически средства, които се използват за получаване на учебния материал, за неговото самостоятелно изучаване, за обмен между преподавателя и обучаемия в различни точки и по различно или реално време". Смятаме, че това е най-прогресивната форма на обучение защото при нея разстоянието не е от значение, а по определение се изисква все пак контакт между двете страни в образователния процес. Това покачва качеството на обучение и овладяването на знанията. Технологично отново се изисква техническа обезпеченост и от тази гледна точка за най-бедните страни в света едва ли всички тези дистанционни форми на обучение могат да изпълнят социалната си роля. Финансовите пречки отново се явяват бариера за пълно разпростиране процесите на глобализация. Интересен е въпросът към коя пазарна ниша е насочен този образователен продукт? От формите на дистанционно обучение могат да се възползват според Андреев:

  • младежи, които нямат възможност да получат образователни услуги в традиционното образование по различни, но не здравословни причини;
  • лица от всички възрасти, живеещи в отдалечени и слабо усвоени региони;
  • студенти, стремящи се към второ паралелно образование;
  • лица, чиято специфика на работа не позволява учение в ритъма на стандартната образователна система;
  • лица, имащи медицински проблеми и неможещи да получат знания по конвенционалния начин;
  • ръководители на местни и регионални власти.

Както се вижда от посоченото, основни потребители на подобно образование са хора в неравностойно социално положение, а това в пълна степен се отнася и до Балканския регион. Географията на дистанционното образование по континенти показва ясна разлика в нивата на използване, което според авторите е в пряка връзка с технологичното развитие на регионите (фиг. 1). Вижда се, че технологично развитите и най-богати региони са водещи в прилагането на това обучение. Тук трябва да споменем, че локализацията на университетите не бива да оказва влияние върху стремежа към обучение, а в развиващите се страни тези институции трябва да работят за осигуряване на нужната техника с цел реализация на социалната същност на глобализационните процеси в образованието. В подкрепа на това можем да посочим, че Националният център по дистанционно обучение във Франция обучава 35 хил. студенти в 120 страни по 2 500 учебни курса.

фиг. 1. Брой на университетите, използващи дистанционното обучение, по региони:

1. Близък изток; 2. Централна Америка; 3. Латинска Америка; 4. Австралия; 5. Азия; 6. Африка; 7. Северна Америка; 8. Европа.

Разширеният културен обмен между преподавателите от университетите и широкото използване на интернет предполагат и използване на някои нови изследователски методи в научните изследвания. Широко използваният анкетен метод може да се замени с "E-mail" изследване. Предимствата на такова проучване са както разширения териториален обхват, така и по-голяма обективност поради слабо влияние на анкетиращия. Не на последно място е и фактът, че тя струва по-малко и като пари, и като време. Ограниченията се свеждат до проучване само измежду ползващите интернет (получава се дисбаланс във възрастовата извадка), липса на анонимност поради използване на електронните адреси. Подобни характеристики можем да отнесем и към използване на електронното интервю като научен похват. Все още използващите електронни научни методи са пренебрежимо малко спрямо използващите интернет за обмен и откриване на информация.

През последните години стремежът на университетите към засилен обмен на информация, студенти и преподаватели е реална проява на глобализационните процеси. Съществува процес на асоцииране между висшите заведения както и на развитие на международни образователни програми. Такава организация е EAU (Европейска асоциация на университетите). Съществува реален обмен на информация за общи инициативи и проекти, както и ежегодни срещи на нива ректори. За университетите от Източна Европа това е нов шанс за интегриране със западноевропейската наука и постижения в информационното общество. Към ЮНЕСКО съществуват "Европейски център за висше образование", "Регионален център за висше образование в Латинска Америка" и др. Основната цел на подобни организации е разширение на сътрудничеството в областта на образованието, науката и културата; обмен на информация чрез разпространение на специализирани справочници и бюлетини за последните тенденции в областта на науката и висшето образование. Подобни асоциации работят предимно по общи проекти в образователната сфера (27.9%), подготовка на кадри (14.1%), научно, техническо и професионално образование (13.5%) и други.

В рамките на Европа (в частност на Европейския съюз) съществуват редица програми за развитие на висшето образование. Това са SOCRATES II, COMMET (за сътрудничество между университетите и бизнеса), PHARE (за развитие на дистанционното образование), LINGUA (за езикова подготовка) и др. Сътрудничеството по програма SOCRAT в частта му за висшето образование става чрез следните програми: ERASMUS, GRUNDVIG, MINERWA и др.

Програма Еразъм включва действия в областта на висшето образование по разширяване мобилността на студенти и преподаватели между университети в ЕС и страни, асоциирани към ЕС, както и академично признаване на периоди от обучение и квалификация в рамките на Съюза. Програма Грюндвинг реализира с помощта на редица европейски университети т.нар. "учене през целия живот", програма Минерва подкрепя идеи за проектиране, изграждане, развитие и тестване на нови методи и ресурси за дистанционно обучение. Стимулира се разпространението на знания чрез информационни и комуникационни технологии. Подобни програми за общи дейности между университети от различни страни на европейското пространство са Леонардо да Винчи, Младеж и други. Вижда се, че през последните години е реална възможността за контакти между субектите във висшето образование. Придобиването на нов опит както от страна на студентите, така и от преподавателите спомага за унифицирането на стандартите във висшето образование. Също така е важно да се отбележи и разпространението на знания без разлика на етнос, религия или икономически препятствия.

Основните изводи, които следва да направим от изложеното по-горе, са, че развитите страни са тези, които с по-високото си технологично развитие би следвало да осигурят достъп до висше образование на хора от различни социални категории и националности. Световните финансови институции са задължени да отпускат средства на бедните страни за развитие на образованието (в частност на висшето). Те заедно с други неправителствени организации трябва да доведат новите информационни технологии до всеки човек. Глобализацията улеснява все повече контакта между страните, но все още не довежда до съществен ръст в дела на завършилите висше образование в страните от Третия свят. Съществено подобрение може да се очаква при навлизането на алтернативните форми на обучение от разстояние, но и за това се изисква определена технологична осигуреност. Показателят брой студенти на 10 хил. души от населението ясно показва регионалните различия. Страните от Латинска Америка имат сходни показатели с развитите страни. Например Аржентина има 300 студента, Колумбия - 150, а стойностите за страните от Западна Европа варират между 150 и 400 студента на 10 хил.души. САЩ имат коефициент над 500. За сравнение, обаче, в Китай този показател е 45/10000; Индия - 60/10000; в Египет, Тунис, Алжир - едва 10 студента на 10000 д. от населението. Университетите, като място за изграждане на новите лидери, трябва внимателно да подхождат към спазването на изискванията за толерантност, както и да ограничават влиянията на радикални организации върху собствените си студенти. В крайна сметка от преподавателите се изисква да използват постиженията на техническия прогрес (което е проблем за някои страни), да преосмислят изолираното си съществуване в отделните катедри и университети. Те трябва да са носители на знания, които да са в състояние да предадат на максимален брой студенти в различни точки на света. Преподавателите от източноевропейските страни би следвало да осъзнаят, че електронният носител на знания също дава необходимия авторитет за авторите му, а и той ще достигне до много повече потребители. В глобализиращия се свят учените от различни страни трябва да се обединяват за решаване на наболелите проблеми от ежедневието ни и да са главната движеща сила на промяната - промяната във всичките й аспекти. Университетите все повече ще отварят вратите си за студенти от различни региони или за тези, които по различни причини не са могли до сега да получат своето образование. Предизвикателство е да се разработят единни критерии за преподаване и оценка в алтернативните форми на обучение. Университетите все повече ще са място за среща на хора от различни култури и социални слоеве, макар и много от тях да контактуват от разстояние, без дори да се познават. Границите няма да са от значение, а дори и езиковата бариера няма да е възпиращ фактор.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

Андреев2001: Андреев, Андрей. Введение в дистанционное обучение. М., 2003.

Баязитоглу, Онат 2003: Bayazitoglu, E. T., Onat, O. The concept of distance learning and its necessity. // First Balkan conference "Education - global identity and cultural diversity", St. Zagora, 27-29 june, 2003, 136-142.

Захариев 2001: Захариев, Захари.Гражданско образование. С.: НИО, 2001.

Коцев 2004: Коцев, Георги. Електронното обучение - нова реалност във висшето образование. // Географията - вчера, днес и утре. Юбилеен сборник в чест на проф. д-р Ст. Карстоянов. С.: СУ "Св. Кл. Охридски", 2004.

Макграт 2004: McGrath, P. Глобализация и ее влияние на высшее образование в планетарном масштабе. // <http://www.cepes.ro> (21.07.2004).

Мелникова 2004: Мельникова, Н.С. Глобализация и образование. // Глобализация: Синенергетический подход. Сборник тексты докладов и сообщений методологического семинара профессорско-преподавательского состава Российской академии государственной службы при Президенте РФ. <http://spkurdyumov.narod.ru/D47Melnikova.htm> (18.07.2004).

Селин, Робсън 2003:Селин, Н., Робсън, К. Използването на "E-mail" като изследователски способ. 2003.

Тиверж 2004: Тивьерж, Ги-Реал. Глобализация и католическое высшее образование: диалог о путях смягчения последствий глобализации. // <http://www.cepes.ro> (21.07.2004).

Халачев 2001: Халачев, Л. Културата, образованието и националните традиции в светлината на глобализацията. // Посоки, 2001, №2.

УНКТАД 2003: UNCTAD Handbook of Statistics, 2003.

 

 

 

© Милен Пенерлиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.07.2004, № 7 (56)