Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СОБСТВЕНА СТАЯ

Мария Липискова

web

На Далчев
В. Улф, П. Чухов, Julia Kristeva
Радичков и другите
предишни обитатели

Как можех да се изразя, за една французойка, че в Собствена стая съм оставила едно русенско легло. Да й кажа нещо познато като собствена стая от Вирджиния. С дълги, преситени покривки във вестибюла и прилични мъже, които залязват бавно. За да премина направо към версията с Часовете, с безкрайните игри на Собствена стая. И толкова наклонени, изтънели завивки, че се бяха превърнали в неупотребимост. С часовник, който само сочи сън - с едната си стрелка, а другата още не е пораснала. Да й покажа огледалото, което познава от Чужденецът, на мястото му. Там, където е било, видимо има бяло петно. Друга собствена стая не можеше да помни. С лица, които са си отишли от света. Портретите бегло напомняха болнична стая, където балконите се виждат винаги, а обитателите едва ли подозираха. По рафтовете има още зимни дюли. Така изглежда, жълтите петна бяха от останалата мръсотия. Как можех да кажа на една чужденка, че в Собствена стая съм сложила само едно русенско легло. Можех да й обясня, че леглото съществува единствено като психоаналитична вещ. Обладаност от женскост, тръбите хладни и заоблени, и двете табли с женски тела. Бих могла дори да й кажа, че русенското легло тук е класически валс. Единичен образ на Дунава. И ако минава през Виена, може да го види как се носи, по вероятност идва от Собствената ми стая. Или да го посети в музеите за съвременно изкуство. Опаковано в прозрачния полиестер. Овално, с дантела, която би могла да бъде реален семеен спомен. Достатъчно фина материя, да я усетиш като краевековен сплин. Арабескна по краищата и покрита със стилизиран, филигранен мрак.

Тогава сякаш всички чаши се превръщат в съвършен концерт, ехтящ от стъклени фунии на гладиоли. И на бегонии. И си готов от тази истинска измислица да вкусваш.

А аз не знаех, как да кажа, че в Собствената си стая съм сложила сецесионно виолончело и само един стол.

 

 

© Мария Липискова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.02.2005, № 2 (63)