МАЛКО В ПОКРАЙНИНИТЕ

Мария Липискова

web

Малко българче накрая се обеси. Но в началото още беше малко живо българче. И живееше в покрайнините, където обикновено окачваха големите табели да подредим дома си. Малкото българче още нямаше дом и затова беше решило да си подрежда нещо друго. Като за начало беше решило да си подреди гледка в покрайността. Подреди няколко по-високи избелели блока, които бяха сбутани като във всички съществуващи покрайнини. Подреди си и няколко по-прилични дни. На морето, което носеше като синя копринена лента. Показваше я обикновено на по-далечните си познати и съседите. Сутрин си подреждаше сметките, деня и дрехите. Нощем си подреждаше малко сън. Вечер си подреждаше по-ясните фрагменти от деня. Понякога малкото българче се подреждаше пред канцеларските врати, които бяха подредени безшумни и подпухнали. Разбира се, подреди си и десетина бездомни кучета, които вече бяха маркирани. Подреди си и купчинката с боклук, която можеше да закрие гледката му внезапно. Междувременно можеше да се подреди и в няколко изоставени дома.

Не бяха нито за малолетни, нито старчески. Вътре имаше оставени вече вещи. Котлон, няколко спални чувала, вечерни ръкавици и игли. Малкото българче се подреди с последните до изтънелите стени. Тук до вече изтънелите стени поне не висяха надписи като да подредим дома си. Но като във всички съществуващи покрайнини имаше няколко по-жалки графити. С жълто-син спрей смъртта е осъщественост на свободата. Малкото българче все още живо обичаше свободата. Дори мислеше, че би могло да си подреди нещо, наподобяващо желание.

Като каравана в Америка, където няма надписи. С късо подрязана трева и още по-ниско поставена бяла лента за ограда. Най-накрая се обеси.

© Мария Липискова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2004, № 11 (60)