|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
К. *** Мария Липискова К. имаше малки участия в проза за няколко минути. В клиповете се появяваше сестрата на К., която му носеше остатъците в една стая, без да го погледне, страхуваше се вероятно от К. След това местеше мебелите, покриваше К. с няколко по-дебели картона. Като в картуунчетата за уродчета кукли. С перфектното си мини тяло К. почти не се виждаше, само избутваше нещата, които можеха да се покажат в по-близък план. "Небесната храна", която вземаха от дръпнатите магазини за вкъщи, както и кутията от рекламата "Щастлив удар". От бързоразтворимите кафепоеми - за момента. Със стопираните, малко размазани разносвачи, които оставаха в близките кадри до металните, изрязани рамки на столовете и лампите с фиксирана светлина. К. се виждаше, излизаше, тогава ясно си личеше олющеното на велурената му подплата, прогорена в полуанфаса на сградите. Сигналножълтото в прозорците с означена дата до левия ъгъл. С постояннопротичащия текст по екраните с ефирни остатъци от японските цветове на тази любов и обезглавеното оранжево. Екзекутирано в тънкия арабски стил. Преминаващото жило на англичанина, отчужден в Ню Йорк. Мостът с двете кули, които оставаха винаги в Лондон, докато, пътувайки с метрото, ги нямаше другаде. Прекосявайки няколкото пресечки, полуугасени в надписите BILL и Одеон в центъра. Като съзвездие от насекоми остатъците се носеха за няколко секунди. К. обикновено ги гледаше. Вероятно от Погнуса. Сестра му спокойно влизаше и ги прибираше.
© Мария Липискова |