Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ФОТОСЕСИЯ

Марина Колуниева

web

Коронована Дева Мария оглежда същността си в буца лед която й поднесох за закуска аз прислужницата наточила ножовете поставени в свещниците светят/всъщност съм леко грозновата пътьом настрани сресана прилепна блестяща черна коса кичур широк инч и половина прехвърля кръглата ми главица от североизток към югозапад напряко стъпила в домашните пантофи изгладена черна пола над коляно розови дантели по краищата бюстие от памук пайети изрисувани раета ластици на лактите жълти пликчетата въздушна поща прозрачни найлонови запаряващи пара по станиола на зъбите й горещ дъх/така заповядва господарката кралица мравка в скута нека се топи ледът по бързо/оставила подноса сядам на шикозния всемирно велурен диван кожени остатъци пружини на дъното все по-топло все по-уютно облицовам го с краката си/Дева Мария високо сопрано сякаш пее среднощните симфонии на своя вечен живот ИСКАМ ДЕТЕТО/обръщам се нежно с едната ръка лявата простирам изпраните си мисли току-що уловила ги падащи от пералнята моето perpetuum mobile преди да вляза в кантората да се сушат на облегалката сурово отвъдно тяло на съсухрената вече жар бум бе жаба пеньоар Portemonnaie канапе за да придобия усещане че се уповавам въздигам ехидно левия си гол до 3/4 крак приятно избръснат сапунени остатъци висят от тайна гора на коляното коляното покрито с влакна лепило върху косми косми коса жена форма кръст обърнат надолу свалете Бога така крещеше баща ми глава осма и посурвам легена с вода изтърбушено син от едната страна мое ляво следа когато светата книга член 52 кодово име баща се опита да проникне отзад докато замивах раничка на кутрето с водата от бебето бебето се клатушка на повърхността ръчички не се разлива с водата размиваш се свате сред пяна и внимателно го насочвам упътвам към атмосферата и нейния лещовиден капан негатив двуизмерната Дева пред мен взряла се дълбоко между краката ми не пускай никого да мине пръв дълбоко до края на тази вселена и началото на поредното измерение успяваща да координира липсата на двете си ръце едната по сложен начин пречупена местонахождение стена и процеп средата на седалката на стола отвесно към хоризонтала в аерозолите пърхота на въздуха врязала се наранявайки палецът червено дълъг нагризан нокът стърчащ за удоволствие по този начин обяснява пази равновесие/другата изпускаща огледало върху специално положена възглавница черна в омразата да поглъща лица и стоножки клозетно чисто сияйна поема товара разделя вината на парчета и пластмаса вече щрака със пръсти такт три четвърти червени завеси изпъва кожляка вена една лекар спринцовка система колан нагоре напред нагоре и само напред и достига дъното на легена/три пъти точно три пъти всеки път три пъти преди да свърши тя почуква в ритъма на пристигащ екстаз два нокета в най-вътрешния кръг от релефа/сега е мой ред махнато бюстието виси без пощада да замести прането сутиенът мрежичката му ляво разтеглени ноти от парфюмирани линии черни черни на брой мигли лъкатушещи в тази посока най-много се вижда месото през телената ограда малки кървави белези витрини отворени перуки отровени хора във влака пътуващи леко докосване с четка и преобразува се изящен фризьорски салон мраморни гости самота витрините целите в сняг черни балтони висят вентилатор зад тях тиха джаз стоп прикрий се тънки клони земята отрони луната надвеси око протегна пътека към кладата музика и тишина струяща се от предметите поема ножицата тънки изпилени устни неръждаема стомана усмихва се клиентите връщат се по местата този път бавно мислещи говорещи преко сили в шепот строени равнис послушни всеки преработил тазсутрешната си истерия до дъно кафето претендират изкусно завесата спусната/дантелата ми прозира устните ми полуотворени полуготови полуфабрикати бледо розово червило с гланц отгоре зъбите пластмасово дебели олющено привидни плътта ми неопитана вечеря вино от съдбите им/трябва да спася детето от водата на синия леген преди тя да приключи с ледена амброзия/трябва да поема детето малкия Исус нека вкуси от майчината измяна между краката й сгушено.

 

 

© Марина Колуниева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.09.2004, № 9(58)