Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИ ДЯДО МРАЗ

Люси Мòшен

web

Имам ново палто. Бяло и пухкаво. Много си го обичам. Ходя из двора и си го гледам. Започва да вали сняг и въздухът се изпълва със снежинки. Изплезвам език и те лекичко го боцкат. Мама и татко идват, хващат ме за ръка и ние тръгваме. Носят дори фотоапарат. Отиваме при Дядо Мраз и аз много се вълнувам. Не си спомням дали през цялата година съм била послушна. А така ми се иска да получа спяща кукла с истинска коса...

Започва да се стъмва и всичко наоколо става синьо. Досега не съм виждала Дядо Мраз. Той или все идва, докато спя, или звънва на вратата, но като отворя, него вече го няма. Само подаракът лежи на земята. Дядо казва, че бърза, защото всички деца го чакат. Мама и татко ходят с големи крачки и аз трябва да тичам. Шапката почти ми е захлупила очите, ама не мога да си я оправя. Подхлъзвам се няколко пъти, но не падам. Мама и татко ме държат здраво и всеки път, когато политна, ме вдигат във въздуха.

- Май ще закъснеем... - казва мама и вече тичаме всички.

Аз съм повече във въздуха,отколкото на земята и малко ми се разтягат ръцете, ама си мълча. Иска ми се и Снежанка да е там. Обичам я повече от Дядо Мраз, защото не знае всичко за мен, а и е толкова красива.

Най-после спираме. Пред нас стоят много хора. Татко ме гушва и минаваме напред. Изведнъж виждам Дядо Мраз и Снежанка, огряни от силна светлина. И около тях много деца.

- ...Ама... тя е руса... - казвам изненадано.

- Моля? - мама се доближава към мен.

- Нали има коси като абно... абоносо... -но... дърво...

- Сигурно се е изрусила - започва да се смее татко, а аз подозирам нещо нередно и съм готова да ревна.

Той ме поставя на земята и отива някъде. Дядо Мраз гледа в един лист и извиква разни имена. Децата отиват при него и получават подаръци. Разтревожено си мисля, че всички са били послушни.

- Хайде да си ходим! - дръпвам мама за ръката.

В този момент идва татко.

- Ти още ли си без подарък? - пита той и ми оправя шапката.

- Искам да си ходя - почти изплаквам аз

- Хайде, тръгвай! Не си ли чу името! Дядо Мраз те вика - мама ме побутва напред и аз тръгвам със свито сърце.

Попадам в силната светлина и примижавам. Искам да изтичам назад и да се гушна в мама, но продъджавам да вървя. Дядо Мраз ми говори нещо и ми се усмихва. Брадата и мустаците му се движат странно, а изпод червените ръкави на палтото му се подава кафява плетена жилетка. Той ме слага на коленете си и аз чувствам как започвам да треперя. Май ми е студено. Две джудженца донасят още един чувал с подаръци и застават до Снежанка. Снощи татко отвори прозореца и ми каза, че ако се заслушам, ще чуя звънчетета на елените, които теглят шейната на Дядо Мраз. Оглеждам се, но не виждам нито елените, нито шeйната.

- Хайде, отговори ми, беше ли послушна тази година?

Поглеждам Дядо Мраз и повдигам рамене. Не казвам нищо. Чувам смях и много искам да скоча и да избягам, ама не мога.

- Ето това е за теб. И през следващата година повече да ядеш - казва той и ми подава една кукла.

Гледам го с ужас, докато ме поставя на земята.

- Искаш ли да се снимаш с мен? - пита Снежанка и ми се усмихва.

- Не - едва успявам да кажа аз и започвам да тичам към мама и татко.

Едва сега поглеждам куклата. Много е красива. Спяща. Само че няма истинска коса.

- Харесва ли ти? - пита мама. - Нали точно такава искаше?

- Много е хубава - казвам аз и си мълча за косата.

Тръгваме за вкъщи. През целия път се чудя защо Дядо Мраз не знае, че искам спяща кукла с истинска коса, но не се решавам да попитам.

 

 

© Люси Мòшен
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.12.2009, № 12 (121)