Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАЩО ТОВА НЕ Е ОНОВА
Реалити-форматите - гузност на телевизионното

Любомир Милчев Dandy

web

Когато телевизионната жанрология достигна онази сюблимна степен на бутафорност, каквато добре помним от "Джинджър и Фред" на Федерико Фелини, а в България инфантилно отпразнувана в шоу-програми-"невади", от които се печелят какви ли не награди, тихата лудост в телевизионните студия преля писоарно в тиха гузност на "реалността".

Телевизията, имайте предвид, не понася рефлексия, тя само пренася и препренася... емисии. Тъкмо затова цялата сюрия репусоарно акредитирани към различни стоки сладурани, една незабравима Ася, една неуморима и до днес Гала, сочещи вафли, домашни видеа, перални, стъкленици с банкноти или пък, някои, най-вече "срамни части" от самите себе си, и които изглеждат тъй, сякаш никога не напущат стерилните телевизионни студия, бе щедро изнапренесена да се поовъргаля в "реалността". Дори към днешна дата една Ани Салич бе пратена на острова на Сървайвър... за да оцелее..., без друго, и да се повърне цяла-целеничка и още по-реална-реаленичка в чистичките телевизионни студия. Телевизията, не хранете никакви илюзии, моля, във фалшивия си екстаз към реалността, протяга към нея само нови и нови, протезирани телевизионни студия. За телевизията реалността е... нищо повече от безконечност на телевизионното време.

Многообаятелни TV-модератори, които сутрин заедно с витамините поемат орално и таблетка фон дьо тен, а офталмално поне две сериалчета, бяха внезапно проектирани върху прясно разлепените ваденки на реалността, досущ като в "Смъртен сън" на Чавдар Мутафов, който, разбира се, никой от тях не е чел...

Като как TV я схваща тая "реалност"?

Българските телевизии не се морят да изобретят нещо, те само благоволяват да "купуват права", тъй че трудно може да се каже, че я живеят интензивно цялата тая динамика - те я отмарят. Там, откъдето с охота, страхопочитание и снобизъм "купуват права", гузността, че телевизията конструира "реалност" и дори най-деспотично отказва реалност на онова, което не форматира и емитира, доведе до формати, в които пожеланото всеприсъствие на камерите всепроследява всичкото-на-реалността и така всячески се избягва впечатлението за монтаж и преднамерен смисъл. А и една преситеност, преди да пожелае безизразност и отказ, пожелава всевъзможното, разбирай го в телевизионен смисъл. Тук, прочее, за нашите TV няма такъв проблем за решаване, има само мода за следване и новоширнало се пред адаптаторите поле за спекулации. А нали прекупвачът, пък бил той и на права, най-обича да спекулира.

Най-гледаното реалити Биг Брадър в bg-вариант изспекулира-извоайира реалността като срамна и грижливо крита, но неубягваща на камерите тайна. Самата "тайна" се открива в прекарването на брадърите през горнилото на почти всички телевизионни жанрове и в обдумването и одумването им в студия и форуми, което много импонира на нашата народопсихология, да не кажем, че е най-важната й дори ингредиента. Регистрира се (тайната) чрез SMS-и и един вид приложна социология, чрез която съвременната телевизия, която е една телевизия на рейтингите, валидизира своите ефекти на безусловна "реалност". Братството на живеещите в къщата в наложена медийна изолация е превърнато във вкусна плячка за медиите, които почти ги докарват до анимационни герои. Анимационните герои анимират рекламни идеи - тази на самото реалити-шоу, тази на рекламния пакет, който го съпътства - Вивател-Каменица-Първа-инвестиционна-банка-и др., и др. - и в дъното - онази на есемесно състоялата се благодарение на мобилните оператори публичност - светая светих на "демокрацията". "Реалността" на реалитито е анимиране на рекламни идеи в микс на TV-жанрове. Анимационните герои после бяха пуснати да коментират "реалността" на президентските избори, вероятно защото са по-реални от "реалността". Това създаде странен ефект на забъркване - следваше да се внуши, че кандидатпрезидентската надпревара не е нищо друго освен номинация в изповедалнята. NOVA толкова преигра в бигбрадърната си афектация, че г-жа Зурлева се похвали, че това им е най-важното предаване, вероятно бъркайки печалба с реноме, изпълнителният директор Станчев можеше да бъде видян по коктейли да убеждава Кеворкян, че NOVA е the first, който не изглеждаше да му е повярвал, а накрая повечето й предавания заприличаха на кадри от изповедалнята. И още - известният най-вече с лошата се репутация Дим Дуков отвори "Голяма уста" и за политически и обществени събития. Май най-сигурният резултат от цялата тая галиматия е, че вече човек бърка очилата на Дуков с тези на Цветанка Ризова, а нейните пък с тези на Кристина Патрашкова. Една клюка - Патрашкова, вероятно с нов модел очила, е акредитирана да следи развитията по снимането на "Островът на изкушенията", вероягно защото е изкушена от всякакво наблюдателство. Многоръкият и многорекламен Шива - Ники Кънчев пък, е консултант на предаването. Пропуснах кметовете, монтиращи камери тук и там, или провинциалните предизборни студия на NOVA, където разярени съпруги на кандидат-кметове вадят кирливите ризи на своите съпрузи, досущ както една Виолета Здравкова наплю бащата на детето си - Трайо Манекена, във VIP Brother...

Още-по-най-гледаното реалити Сървайвър осъблазни "реалността", която вижда като оцеляване, във вид на "несценарийна" екзотика на островно приключенство. Адаптираният вариант миксира старобългарски, над 1300-годишен, отлежал кич, кичът на парадизиална туристическа дестинация и малко бихейвиористичен кич на оцеляването в джунглата на живота. Чрез оцеляващите се анимира както отново целият рекламен пакет, така и идеята за всесилността на телевизията, превръщаща те след кастинг от аноним в звезда... За да не остане по-назад от NOVA, bTV пусна TV-модераторите камен-воденичаров-иван-и-андрей-от-сблъсък-и-от-айдъла да коментират президентските избори, с което следваше да се внуши, че изборите не са нищо повече от едно реалити, малко-по-скучно от истинското реалити, по-реално от "реалността". Онази гузност там стана гордост тук...

Още-по-най-най-ще-да-бъде-гледаното реалити "Пълна промяна", което практично се задоволи с хирургия на "реалността", както й с нейното протезиране и козметизиране. Тук героите трябва невиждано да се приближат до един телевизионен идеал и да анимират чудесата на пластичната хирургия, една мощна индустрия. Да станат годни за телевизионна консумация като легнат под ножа както на пластичната хирургия, така и на телевизионната метаморфоза. Скъси си носа, удължи си пишката, бъди звезда... Тук едно многозначително паралелно развитие... отново в пълноводните води на реалити-формата... Водещият на "Островът на изкушенията" Витомир Саръиванов бе подложен на поредица пластични операции и смяна на зъбите, за да заприлича вероятно на Купидон, при все че стандартен кастинг би снабдил продукцията с достатъчно типажи, несподобили се с физиономия по лабораторен път. Но реалити-форматът не цени естественото, а оестествяването на своите собствени спекулации.

Апропо, запапийонченият, клоунадно-аламинутен Робин също спретва реалити по bTV - мащабна интернационална копродукция между bTV, Fox Турция и Fox Сърбия, които са част от "Нюз Корпорейшън Европа". "Форт Боаяр" - крепост, съкровища, и за разкош дори няколко бенгалски тигъра, бленуващи сладко да закусят с участниците...

Супер-най-най-най-гледаното реалити Мюзик Айдъл, може би най-скучният тъдявашен реалити формат, с пълни шепи почерпа от "реалността" таланти и ги доведе до "реализация" чрез продуцентство. Нещо златно-орфеево блещукаше в него кат пайетка и така се ре-анимира кичът на социалистическата естрада - тъмночервена-роза-закичена-в-смолистите-коси-на-йордана-христова (странен тогавашен соцримейк на Хосе Фелисиано, доколкото си спомням). Защото, както имахме възможност да проследим, след туй чувствата на народа бяха изпети в бяла-а-и-в-черна-роза. То нали нашият народ неизменно е клонял да бъде една сантиментална розоберачка... върху кутия с локум... или пък гроздоберачка върху двулевка.

Но собствено какво гледа модераторът? - Зрителите си въобразяват, че гледа тях, че на тях се усмихва той, така предразполагащо, ала той гледа своето аутокю и се усмихва нарцисистично на собствения си екранен образ. Зрителят е излишен - той е старомодна отживелица, вече го заместват със статист... и статистика. Не е реален. Не е реална и реалността...

Или казано на телевизионен език - не е реалити реалността.

 

 

© Любомир Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.10.2007, № 10 (95)