Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДИСТИ-ФИЛИСТИ ИЛИ ГАЛАНТНИТЕ SMS-И

*Sans context*

Любомир Милчев

web

- SMS О! Та не си ли ти тактилният дистант в инстант! Кръстникът.

- SMS О! А сега не си ли само дистант, но не и тактилен, а също и инстант. Светата Троица.

- SMS По-свято е да бъдеш троичен, Дисти, отколкото двуличен... Пресветата Троица.

Хорцето на путите

Това са едни галантни SMS-и, звучащи почти донякъде като "Галантни Индии", които си пишехме с плашеща настойчивост, заплатена без остатък на нашите оператори, с лице, което аз нарекох бързо ТДИ, поради опипливо-пипкавата му склонност, неусетно пулверизираща се в дистанция, на свой ред галантно заплашваща да се превърне в инстанция. И тя наистина се превръщаше.

Грациозното й провинение, недостигнало до престъпление, до един момент доста ме забавляваше, а после се наситих да пипам пипалцата на охлюва и да следя слузестите му свивки и нови срамливи разгъвки. Имаше и доброволно прието изискване за римуване и ритмизуване. Ето така:

- SMS На всеки ваш въпрос (така банално суховат), отговорът Да, макар и прост, ухае с блуден аромат.

Тук бездруго по-добре би звучало "простоват". Или?... Колкото до разблудността - тя бе доста съмнителна. Без съмнение... Ябълки в тесто и предразсъдъци. "С какво да си угодим тази вечер?" Смазките на незрелостта, пожелани наместо едно озрелостяване на удоволствието с горчичния привкус на неудоволствие от зрелостта.

Тактилният дистант в инстант се зарадва, струва ми се, много на новото си обозначение, макар че възразяваше всеки път на възможността да бъде анализиран ( "Моля, не ме анализирай!", а аз: "Ще позволите ли да внеса ред в мислите ви?"), а клавиатурите поруменяваха под бързите пръсти на нашите изкусни, та чак вкусни месиджи. Ето тук личи доколко се бе вживял в непокътнатата целокупна троичност, гениално абревиатурирана, темперирана и темпурирана (научих го от едно меню) в месидж от мен, и чиято покътнатост вече имах основания да предполагам. Несъмнен ще е също и елементът на оправдателност:

- SMS Сияе в пълно тайнство Троицата. Свети Паулино ТDI .

Свети Паулино идеше като принудена или дължима звателна фриволност, тъй като аз самият се наричах благочестиво ту Света Тереза Авилска, ту вече по-смело - Санта Клара, ту дори Кървавата Мери, коктейл, който не е изключено да обичам, и така не вървеше моите адресати да се представят в собствено име и прочее... Бързо го приучих към SMS-общение, но в един момент разбрах, че превантивната му склонност го води неудържимо към стерилно есемесничене, за голяма разлика от милата ми приятелка Галя, на която пък пращах приказнични SMS-и от рода на:

- SMS Зайченцето бяло цял ден си играло и накрай се напикало... Една сърничка.

- SMS Хензел и Гретел стигнали до една къщичка, но не я изяли... И Баба Яга останала гладна...

(а при първия паднал сняг)

- SMS Честита пролет, Снежанке! Седмото джудженце.

- SMS Ежко-Бежко намерил делва с мед, но Мечо му я изял. Крадливата сврака.

- SMS Джуджето Дългоноско си купи порцелановата гъска. Огорчената гъска Мими.

А тъй като бе алчна почти колкото мен, от време на време и:

- SMS Комплименти, аплаузи и кредитни карти!

Понеже, както е известно, изкуството е по-опасно от реалността, Галя много се забавляваше с моите есемесни инфантилизми и от това произтичаха съвсем реални забавления. При Дисти-Филисти, уви, не бе така. В полунощ телефонът ми изцъкваше и един плик на дисплея подканваше към незабавен прочит:

- SMS Здрачът винаги упойващо нашепва - току да схванеш, мислиш! Etwas!

Полусънен отвръщах:

- SMS Ich werde sagen. - Nichts, aber mit den Schatten der Dingen zum Geheimnis illusioniert...

- SMS Schalle - вместо schade отвръщаше Дисти. - Aber im meine Sommer-Residenz habe ich keine deutsches Sprach Kompetenz. (запазвам за разкош всички особености на този твърде странен немски).

- SMS Когато съм в столицата - отвръщам, - разговарям на български само с конете си. Karl Der Grosse.

Забележително тромаво като SMS-адресат бе и едно хубавко, бледно и с напълно подвеждащ изглед на невинност дете, което ходеше често по клубовете с моряшки фланелки, изчервяваше се и имаше пристъпи на амбициозност, от които след това се укриваше в Гласовата поща на своите неизживени комплекси. Нарекох го Малкото моряче. Веднъж ми показа пъпа си и дори се целунахме... Ето моите мореплавателни SMS-и, всичките потънали без отговор в откритото море на неизчерпаемото ми социално любопитство:

- SMS Накъде отплавахте, моряко?

- SMS Да не са ви потънали гемиите?

- SMS Не дай, боже, да сте на дъното на океана или в корема на голяма риба кат Пинокио и баща му?

- SMS Не, мисля да се превърна в малка русалка, за да ви диря по морското дъно...

Мълчание и гласова поща. За последно се видяхме на един маскен бал, на който той изобразяваше японец, а аз грузински княз, току-що проиграл в казиното княжеството си. Наистина не изглеждах много весел, а и един "дервиш" така бе размахал полата си, че на дансинга нямаше никакво място. Приближих се към Агнес, твърде несполучливо превърнала се на узбекистанка или тюркменка и й казах, че от три дни съм възприел името Шарлот. Ха-ха-ха...

Когато нещата завършват зле, обикновено започват добре... или въобще никак.

Всяко добро за зло е подходящо за среда в случай, че усреднеността на едно всяко-зло-за-добро не ви е по вкуса и искате да раздерете нейната завеса. Разбира се, може и да нямате вкус и да предпочетете и двете... А и зад завесите най-често се крият скучни машинарии... Считам пандантива на педантизма попукан всеки път, когато казвам, че вратовръзките на обувките ми са се развързали. Като уточним, че това е най-гениалното изречение в опуса ми, нека добавим, че те бяха здраво завързани и стърчаха като мустаци на котка, сънуваща рибка, когато на витрината на "Мелон" - антикварната целокупност в разрязан пъпеш - съзрях палавия хоровод на три пухкави порцеланови пути.

Известна куриозитетна асиметрия ги бе залюляла, тъй щото едното изглеждаше да бъде предпазено да се не хързулне и падне по нос от другите две, които хем грациозно подскачаха, хем като че любовно обглеждаха собствените си дупенца. Смешното, нали разбирате, е, че подскоците на двата амура, колкото и фриволни, не бяха повече от патерично-услужливи по отношение на третия, което пък, от друга страна, прекращаваше сладкото самосъзерцание на техните дансуващи дупета. В един момент вещта изчезна, някой я бе купил, макар че по-хубавата част от този подбор бе отишла в немското посолство - чудна чиния на берлинската манифактура, оформена от лозови листа, с поетично полуизтрита позлата, досущ венеца на Бакхус, застинал в блюдо. Представях си двете вещи заедно в овална бяла стая. За другото можеше само да се гадае...

Витринката с дупенцата

Тя не бе по-далеч от новия притежател на хорцето на путите, които вече не подскачаха край своята чиния. Световно изложение на дупниците в колекционерска витринка с облигатна за експонатите илюминация! Ха-ха... Познавах възрастен господин, който прекаляваше със салфетките, държеше Севр в такава витринка и никога не я отключваше, така както никога не пропущаше, струва ми се, повърхностна симфонизация на преживяванията си в няколкото концертни зали, които като че да ни бяха на разположение, а след туй и в някакъв смисъл винаги непълният комплект на един-два дипломатически коктейла и полагащата се с тях петифурна фаворизация.(обичам струпванията на 'ф', напомнящо ми за техниката fla-fla). Фурми в бекон и боле. Оле, оле! На конвулсията на желанията се отреждаха една-две отдавна заучени маниерности, вадени от плюшените кутийки на поизветрял спомен. Спазмът бе полукратък. Додето аз бях зает с позлатата на преживяванията си, той съблюдаваше едва само пълнотата на куверта. Под всяка чашка салфетка; калъфите на зофите се свалят само по Коледа. Нямаше на кого да се повери капричиото на безнадеждността и лакейството на невъзможна верноподаност. Нямаше дори кой да бърше в умиление и с копринена кърпа лигата на сенилността. Засега това се случва задоволително единствено и само във Ватикана.

SMS В края на тоз великолепен дъжд намирам за още по-великолепно да ви съобщя, че органите имали регистри Vox humana и Vox celeste! Лоренцо Великолепния.

SMS Und dann... Все същият блудкаж.

SMS Освежи блудкавия вкус в устата си с Баварски филхармоници и Сътворението на Хайдн...

Ето как всичко можеше да намери благополучно разрешение в афиша на филхармонията и на безотказното поглъщане на културни консументи, хартийките от които се предоставяха за помирисване на други, а те пък ги даваха милозливо на трети и това се нарича културен живот... Самата покупка на порцелановите пути ме изпълваше със съмнение, долавяше се парфюмът на падението и дезинфектантите на филистерията. Понякога, или дори почти винаги, а в немалко случаи и от самото начало, вещите са иронични и най-вече там, където се озовават впоследствие. А те винаги се озовават някъде другаде. Като не забравяме, че дори в самото си създаване са доста присмехулни по отношение на бъдещия си притежател и ако той е изискан, търси начин да гледа на тях като на неуслужливи и често им обръща гръб тогава, когато е най-влюбен в тях. Но къде, прочее, се бе озовало хорцето на путите?...

- SMS Съгласете се: тънкожилните трепети на очакването са не по-малко омайни от самото изригване* sans context *

В една спалня, да! - наистина в контекста на една спалня...

- SMS Разпинателните разпътства ни благонапътстват. Каещата се Мария Магдалена.

- SMS Нито една червена роза в цялата ми градина. Славеят и Оскар.

В страната Филистия

- SMS Аз съм в храма на обречените и те чакам. Хрисула.

- SMS А аз в храма на посечените и май вече нищо не мога да очаквам. Възкръсналият Лазар.

Вече имах доста впечатление от софийската филистерия... Тя е в известен смисъл потайна, но не защото търси приватност, а защото е слугински срамлива по отношение на последващите разкрития, които, ако не са употребени за усилване на потайно-срамното влечение, са осъдителни, или поне нежелани! С една дума, те са истински желани... Филистерията е очакващо-подканително импотентна... в патент.

- SMS Снощи свирих чело-партията в нашето мило трио. Бях задоволителен в адажиото.

Дисти бе съблазнил някакво семейство, понеже много си падаше по тройки и намираше за най-необходимо начаса да ми го съобщи. Никак не се развълнувах! Представих си нещо като претенциозен балетен спектакъл, в който хилав балетист се опитва да вдигне тлъста балерина и полууспява, или пък не дай си боже - някаква художествена гимнастика с ленти, топки и бухалки. Нешка нямала грешка... В туй е нейната погрешка. Пък и помнех неговите заучени прегръдки и примлясвания. Както винаги, едно вълнуващо задкулисие за допълнително осъблазняване и овкусяване на интрига, която сама по себе си няма капацитета да изглежда достатъчно съблазнителна без външен поглед. Неминуемото лицемерие е нужна подплата на почти всяко удоволствие и неминуемо ни води в... нужника. Подправъчното интригантство е принудителен начин на създаване на публика, защото без публика, маркирана тук и там и държана под контрола на неведението, скучна е всякоя сценка без преценка, а нали ние изглежда да скучаем, макар че никога не ще си го признаем? Както е всеизвестно, статистите в кинопродукциите на скучаещите, предназначени за други скучаещи, които са статисти в продуцентството на трети скучаещи, се заплащат зле, но... все пак се заплащат.

Това е нещо като шоу индустрия за онези, които твърдят, че я мразят, не по-различна от препредаването на хартишката от вече изяден бонбон, наречена гръмко културен живот.

Дисти бе донякъде скръндзав, така както аз бях донякъде алчен...А защо пък трябваше да бъде щедър?! Все пак гласът му се топеше като бучка захар и не бе лишен от известно изящество, доколкото утаеното може да бъде изящно. Винаги съм обожавал всеки глас, пропит от тон за топящо се величие. Но рядко чувах такива. Освен това имаше уморени и сладострастни клепачи като на жаба, особено когато вечер стоеше до витринката с дупенцата, в която, неизвестно защо, имаше и графичен портрет на Чавдар Мутафов. Ах, да, бил негов роднина. Много му завиждах за този портрет, както и на една приятелка, голяма сплетница, която притежаваше очарователна снимка на Фани и Чавдар, последният, излегнал се в скута й и обут в баварски кожени къси гащи с върви. Дори възнамерявах да я открадна, но щях да бъда бързо разкрит, а аз предпочитах дълготрайния ефект.

- SMS Дисти, купи пасти!

- SMS Дисти, купи обуща!

Дисти мълчи, прави разширено и подобрено, с незначителни пропуски издание на своя еротизиран дезинтерес и отлита за Берлин за тройния триумф на прелюбодейна авантюра, Берлинска филхармония и бонусът на подаръци от Инге. Луфтханза рисува пишка по небето в чест на тази венерическа дестинация... Обикновено го правят в Europeischer Hof, когато са в Хайделберг, където тя е дала иммобилен израз на благосъстоятелността си в английска вила досами брега на Некар, която аз много добре помня.

- SMS Nekar im Winter oder Samarkand.

- SMS Bellissima Italia!

- SMS Una Margerita e due bruscheti, pronto... Che bella Bulgaria!

- SMS Как е Ваше Високосладострастие?

- SMS Между басейна до 5 и чая в пет и половина.

- SMS Простете, моля, има-няма за какво...

- SMS Тука има, тука нема...

- SMS !!!

- SMS $$$.

-

Поради често твърде одиозните ми есемесни нападки, главно срещу филистерията.

- SMS Невнятен филистер!

- SMS Хмм.

-

Дисти-Филисти задълго се смълчаваше, оставяйки помежду ни бутафорните и подвеждащи пътни знаци на постоянно преразглеждани и удължавани отлагания и намекнати, но боязливо изпробвани сближавания. Дисти Отлагателят. Тази лигава история се точеше като слуз през дните и като безкрайна поредица от пощенски пликове по дисплея на клетия ми апарат. Тъкмо бях счел, че разполагам все пак с улеснението на един сигурен финал и ето че се появяваше нова отсрочка. И нов несвършек...

 

 

© Любомир Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.07.2004, № 7 (56)