* * *

web | Лични стихотворения

Върви един човек
и артистично-дръзко,
неистово, накъсано,
несвързано, навъсено
говори - бързорек.
Той знае всичко. Той
в сърцето ми е влизал,
видял ме е без риза,
нервирана - сред криза,
озъбена - в застой.
В дома ми пие бира
и моли за съвети
и само аз му светя
с очите на детето,
с безсмъртната си лира.
Така говори. После
говори друго. Нека.

Не е човек човекът,
ако не слъже леко,
отиде ли на гости.
И слушате го вие:
атракция световна,
петно върху икона,
изритана от трона -
къде ли да се скрия?
Не мога. Нямам право,
ни храстче, ни хралупа.
Търпя си. Нека трупа.
Оплюта - но прочута,
спасена от забрава.

Слава!

© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.