Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Лични
стихотворения
По средата на деня, неочаквано
плисна дъжд. След това плисна мрак.
Вход случаен - от бетон. Кална улица.
Никой. Пустош. И вода.
Сякаш чумаво.
И си спомних: моя враг, унизен от мен.
Любовта си спомних пак с поглед подкосен.
И лъжата ми с рога - как върви напред.
И не зная как, кога - калпав словоред.
Моя син си спомних аз - в смачкан панталон.
Катя - в полунощен час - от един балкон.
И една война - къде? - вътре-вън от нас.
И за мене отреден, но пропуснат час.
И си спомних: ще умра някой ден след ден.
С никого не бях добра. Удря дъжд свещен.
Но си спомням весел спомен: жива съм, нали?
Само този дъжд бездомен нека превали.
© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.
|