Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАСТЕ, НО НЕ МЪДРЕЕ

Калина Захова

web

Искам да спомена две паралелни събития в две европейски столици. Искам да ги спомена в сравнение с една трета европейска столица, която си няма подобни събития, както си няма и още доста други неща, и с този разказ искам да изразя неразбирането си защо това е така. Тонът ми по необходимост ще бъде по-публицистичен от обичайната научна реторика, а по още по-голяма (и вътрешна) необходимост - и доста по-емоционален. В последна сметка, посочвайки редица липси, ще се опитам да ги обобщя в една - едновременно очевидна и необяснима липса.

Братислава
Братислава

Двете столици, които имам предвид, са Братислава и Виена. В колекцията на отличията си те имат много "най". Виена присъства във всяка класация на най-популярните туристически дестинации в Европа и в много аспекти (преди всичко културни) е сред челните места. Братислава е най-младата (от 1993 г.) европейска столица, столицата с най-много имена (австрийското Пресбург и унгарското Пожон все още се използват в съответните страни). Помежду си пък двете са най-близките по разстояние столици в Европа - делят ги само около 60 км. Защо сравнявам София с носители на толкова (и много повече) "най"? По две причини. На първо място, защото даденостите на българската столица не го изключват. И на второ, защото ми се струва, че сравнителният модус, който е толкова важен за (само)определянето на всичко и всеки, работи най-ефективно в посока, превъзхождаща сравняваното. Разбира се, обратното - съпоставянето с това, което превъзхождаме, винаги носи удовлетворително самочувствие, но то е крехко и изградено на нестабилна основа, която рухва при първата смяна на обекта на сравнение. Що се отнася до европейските столици впрочем, не са много тези, които при сравнение биха подействали по такъв ласкателен начин на София.

Събитията, които визирам, не са нито най-мащабните, нито най-значимите за австрийската и словашката столица. Тук ще използвам засичането им във времето и пространството като удобно за открояване на два до известна степен подобни, но в много по-голяма степен различни културни модела, на два празнични формата, които работят успешно и могат да бъдат репродуцирани. Първо, паралелно ще изложа тези формати във факти, а след това ще се опитам да систематизирам техните възможни позитиви.

 
Виена
Братислава
 

ВИЕНА

БРАТИСЛАВА

Събитие

Градски Фест Виена 2009

Stadt. Fest. Wien 2009

Ден на отворените врати на столичното самоуправление

Deň otvorených dverý samosprávy hlavného mesta

Време на провеждане

24-26 април 2009

25-26 април 2009

Издание

26-то

6-то

Мото

Европа расте във Виена

Europa wächst in Wien

Братислава за всички. Докоснете града

Bratislava pre všetkých. Dotknite sa mesta

Сайт

http://www.stadtfest-wien.at

На официалната страница на столицата:
http://www.bratislava.sk

Организатор

Политическа партия

Столичната управа

Партньори

Компании

Културни организации, музеи, градски транспорт и пр.

Вход

Свободен до всички мероприятия

Свободен до всички мероприятия

Местонахождение

Целият център на града

Центърът на града, съответните музеи и забележителности, градските гори

Акценти

  • музика

няколко сцени на различни места из центъра с най-разнообразни участия: от задължителната класическа музика, през известни формации като Tosca, до всякакви групи, съчетаващи различни стилове (рок, джаз, кънтри, реге, фолклор и пр.) и в духа на мотото - различни национални музикални елементи (австрийски, ирландски, балкански, испански и пр.); сцена с DJ състезание; сцена с традиционни песни и танци на различни народи;

  • изложби

изложба на постери на тема "Европа расте във Виена"; изложба "Виена-Венеция"; инсталация "Европа";

  • храна и туризъм

павилиони с различни храни под мотото "Кулинарно пътуване из Европа"; палата, промотираща почивки, продукти и ястия от различни региони на Австрия;

  • книги

павилион за книги и дискусии за книги;

  • деца

целодневна програма за децата: куклени шоу-програми, уъркшопове, образователни състезания, песни и забавления, спорт;

  • спорт

сцена с различни спортни прояви; шоу с велосипеди BMX;

  • улични артисти

уличен театър и различни други атракции из целия център;

  • пикник и чилаут

освен като сцена, Дворцовата градина е организирана и като място за пикник с осигурени столове, шезлонги, одеяла и задължителната бира;

  • политически форум

място за политически дискусии по темата на феста и други теми;

  • мода

представление, обединяващо танц и мода.

  • музика

международен фестивал на певчески хорове с изяви на различни места (църква, музикална зала, площад); класически концерти на открито и закрито; рок-концерт в парк;

  • музеи

свободен достъп до редица братиславски музейни експозиции и галерии;

  • история

изложби, посветени на Братислава; обиколки из основните исторически забележителности на града: а) с екскурзовод (на словашки, немски и английски език); б) с туристическо влакче; в) с исторически трамвай; г) с исторически тролейбус;

  • наука

свободен достъп до зоологическата градина и ботаническата градина;

  • литература и библиотеки

отворени врати в градската библиотека; книжна борса; изложби;

  • деца

концерти на деца от училища по изкуствата; фотографска изложба; целодневни образователни и развлекателни детски програми на различни места;

  • спорт

безплатен достъп до спортни зали, игрища, съоръжения (атлетика, хокей, бадминтон, тенис, плуване, баскетбол, футбол, пр.);

  • природа

мероприятия в градските гори: туристически маршрути, садене на дървета, запознаване на децата с гората, семейни състезания, риболов, музикална сцена;

  • транспорт

учестен градски транспорт до съответните мероприятия през целия уикенд.

 

Виенският градски фест
Виенският градски фест
Виенският градски фест

Някой би казал, че форматът на Виенския градски фест е вероятно в основата си една фина и по виенски изтънчена модификация на римското "хляб и зрелища", един блестящо изпълнен популизъм, който изящно маскира себе си като културен патос. Друг би видял в Братиславския вариант целенасочена работа върху една национална идентичност, която има нужда да препотвърждава и увеличава своята увереност. И все пак, в последна сметка резултатът е налице - предложено е всичко за всички, т.е. по нещо за всеки. И в двата формата са налице няколко основни положителни ефекта, които бих систематизирала така:

  • многостранност, кръстосване, обединение на различните сфери на култура и забавление

София има добри традиции в проявите, свързани с отделни изкуства, спортове, тържества. Няма да изреждам значимите фестивали и ежегодни събития1. Затруднявам се обаче да се сетя за истинско пълнокръвно засичане на изкуствата в София, което да е с истински голяма посещаемост, а не с характер на камерен експеримент. Вероятно може да се мисли донякъде за места като Пловдив, Созопол и прочие, но не и за столицата. Даже многообразието от културни прояви, които съпътстват празника на София - 17 септември - е по традиция хаотично, разпиляно, разфокусирано и с откровена липса на това, което ме води до втория пункт:

  • дух на общност или приобщаване, на принадлежност към мястото

Братислава
Братислава

Този пункт е сполучливо уловен в братиславското мото "Докоснете града". Виждам един от големите позитиви на подобни събития именно в способността да направят посетителите част от съответния град. За самите жители на града това е жизнено важно. Ако обичаш мястото, където живееш, и принадлежиш към него, има много по-сериозна вероятност да опиташ да се самоопределиш през него; може би няма да харесаш образа в огледалото, но пък това ти дава много по-голям шанс някога да поискаш да направиш нещо за него, дори това нещо да е толкова трудно: като въздържание от изхвърляне на найлонови торбички през балкона или на фасове по улицата. Факт е, че събитията, за които говоря, успяват да приобщят и туристите - и макар те да не са основната целева група, внимателно селектирани прояви работят и за тяхното включване. Което има, разбира се, и икономическа логика - човек обикновено се връща на местата, които е докоснал. В София да си турист, означава никога да не забравяш, че си на гости, и след като пребориш редица затруднения, които ще маркирам след малко, да си отидеш като чужденец, какъвто никой и нищо не ти позволява да забравиш, че си.

  • културни позитиви

Визираните "зрелища" не са само забава и анонимната масовост не е основният им ефект. Смятам, че те съчетават развлечение с окултуряване, отмора с образователност по един много продуктивен начин. Неслучайно и в двата случая е помислено за сериозен брой прояви за децата. Свободният вход е важно условие за успеха на визираните модели - може би това е урокът от римското "panem et circenses". Достъпът до иначе не толкова достъпни мероприятия е магнит за публиката дори в разглежданите централноевропейски държави, а да не говорим за региони с подчертан нюх за "аванта". У нас тематичните фестивали (музикални, кино, театър и пр.) имат стабилно ядро от публика, за която цената на билетите е икономическа пречка, все пак преодолима в името на предпочитаното изкуство. Но съществува и едно огромно мнозинство, което не би жертвало тази сума, но и не би отказало безплатно предложена култура. За тази цел, разбира се, събитията трябва да имат подходящи партньори, на които да осигурят задоволителни маркетингови дивиденти. Ако механизмът на този цикъл сработи продуктивно, всички могат да останат доволни след празника: организаторите - успешно огласени, партньорите - харесани и продадени, зрителите - развлечени и окултурени, а градът - оживен и обикнат.

Виенският градски фест
Виенският градски фест

За целта обаче е необходима грижлива подготовка и добре обмислена стратегия (дори зад нея да се крият неафиширани изгоди от популистки, пропаганден, рекламен или друг характер). Използвах празненствата във Виена и Братислава за сравнение, но то може да бъде продължено и по отношение на "гостоприемността" на София спрямо туристите. Информацията за столицата, която може да бъде набавена предварително в мрежата, е пръсната по различни сайтове на туристически компании или институции, трудно откриваема и още по-трудно обобщаема. Това, разбира се, не може да бъде пречка за достатъчно авантюристичния турист, който ще разчита да си набави липсващата информация на място, в туристическия информационен център, какъвто всеки град си има. Е, очевидно не всеки... Все пак, разхождайки се из несъществуващата пешеходна зона на столицата, туристът ще срещне множество табла, означаващи съответните забележителности. Има и известен шанс да не му направи впечатление, че на таблата има телефони за информация наместо самата информация. А в София липсват и купищата листовки и брошури, в които повечето посещавани от туристи градове (а понякога и села!) са заринати. Със сигурност тази липса има и положителен момент - екологичният, но силно се съмнявам, че отсъствието на културна информация е продиктувано от любов към горите. В това отношение за самите столичани (а и жителите на други градове) е безценна функцията на "Програмата" (и подобни издания), която успешно доказва, че културният живот подлежи на систематизиране и под формата на брошура, и под формата на сайт.

Всички тези (и всички останали) липси са аспекти на една голяма и наистина сериозна липса - на целенасочена и усърдна културна политика. Възможно е това да се корени в рязкото оттласкване от централизацията, което промените след 1989 г. донесоха, и във фобиите спрямо нея. Възможно е да се чуят всякакви оправдания, преди всичко икономически, тъй като по традиция за културата не е редно да има пари. Но е невъзможно да се обясни отсъствието на реално функционираща институция, която да се грижи за културната политика. Говоря за централизирано ефективно действащо звено, а не за поредното състезание по изобретателно разпределяне на бюджет с минимум усилия, по каквото имаме доста специалисти. За мен тази нехайност е, повтарям, необяснима и, меко казано, неприемлива. И не отива на столицата на държава с такава културна история да расте, без да помъдрява.

Докато пишех тези редове, в Братислава започна нов фест (вж. Братиславски 2009), отново с многообразни прояви, с огромна посещаемост и слънчево настроение. Не се възхищавам на количеството събития, защото количеството очевидно нищо не означава. Казано с искрящата ирония на Алеко:

За да изравним разликата между нас и римляните, не остава нищо друго, освен да увеличим числото на празниците и тържествата. А за това не се изисква кой знай какъв труд. Засега мисля, че е достатъчно от 360 дена в годината да определим 180 дена за тържества. Тъкмо половината. Ний сега имаме 52 неделни дни и 36 царски и нецарски празници; като прибавим най-малко още 30 дена за срещи и изпращания, набират се, кажи-речи, 120 празника в годината. Остава следователно да измислим само още 60 тържества и ето ти тебе Римската империя (Константинов 1980: 135-138).

Така и сливането на празниците в един безкраен празник не е това, за което говоря. При всяко подобно събиране на няколко почивни дни София моментално и буквално опустява, бягството от нея е първата мисъл на стотици хиляди хора. Една много по-малка част жители по някаква причина си остават в София. Наслаждават се на възвърнатото щастие да можеш да ходиш по тротоара, без да прескачаш коли, да се придвижваш от място до място за по-малко от час, да чуваш мислите си. Наслаждават се на опустелия град и не чакат нещо особено да се случи.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. За сравнение, в списъка на Международната асоциация на фестивалите (http://www.efa-aef.eu) България участва с три големи международни фестивала - и трите музикални - "Варненско лято", Русенските "Мартенски музикални дни" и "Софийски музикални седмици". [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Братиславски 2009: Братиславски фестивал <http://www.bratislavskymajales.sk/index.php> (28.05.2009).

Константинов 1980: Константинов, Алеко. Panem et circenses (1897). // Константинов, Алеко. Събрани съчинения. Том 2. София, 1980.

 

 

© Калина Захова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2009, № 5 (114)