ОТ ВЪЗСТАНОВЕНАТА ЦЯЛОСТ НА "ЕКСПРЕСИОНИСТИЧНО КАЛЕНДАРЧЕ ЗА 1921" НА ГЕО МИЛЕВ - КЪМ АСТРОЛОГИЯТА В ЛИТЕРАТУРАТА

Калина Захова

web

Издателската практика като цяло познава/позволява доста волности при преиздаването на литературните произведения. Често пъти творбите се съчетават по различни вътрешно или външно литературни принципи, като по този начин между тях се създават нови отношения и се пораждат нови смисли. От избраната колекция на даден творец до антологичното компилиране на различни автори - всички тези видове подбор в по-голяма или по-малка степен се превръщат в смислообразуващи и винаги по някакъв начин влияят обратно върху отделните творби.

Има някои книги обаче, чиято вътрешна цялост е толкова силна, че те не позволяват да бъдат разчленени или поне не и ако се държи на смисловата натовареност на цялото. Именно като такава книга "Експресионистично календарче за 1921" на Гео Милев ще бъде обект на настоящото изложение, т.е. във вида, в който излиза през 1920 г. - встъпително новогодишно обръщение; календар за всеки месец с текст и илюстрация на зодиакалния знак; и "съновник" в края. Тръгвайки от кратък преглед на историческото битуване на книгата, текстът ще се опита да покаже важността на нарушената ѝ цялост и оттам да спре вниманието върху полето на астрологията в литературата.

До момента "Експресионистично календарче за 1921" не е преиздавано в оригиналния си вид. Както личи от самото ѝ заглавие, книгата е преди всичко календарче - т.е. всеки месец е представен с графично изображение на датите, илюстрация на зодиакалния знак, започващ в този месец, и добре познатия текст¹. Тези три елемента не са случайно съчетани за нуждите на художественото оформление - напротив, те са част от цялост, много по-голяма от сбора им; цялост, в която е под съмнение дори твърдението, че текстът е главният елемент. Самият Гео Милев публикува в книжка 3 на списание "Везни" от 1920 г. следната анотация за предстоящото издание:

Впоследствие социалистическата критика неведнъж цитира израза "социални поеми" в подкрепа на своите тълкувания на текстовете, но напълно игнорира тясната обвързаност между елементите, която съвсем очевидно е заложена в тази кратка анотация.

Всъщност спекулациите с целостта на книгата могат да бъдат издирени назад до 6-томната поредица "Избрани произведения на Гео Милев" от 1940-1942 г.под редакцията на Мила Г. Милева (Милев 1942), където в шестия том (Стихове в проза) откриваме текстовете за месец януари, април, май, юни, както и тези за август и декември (под измислените заглавия "Съзвездие Дева" и "Витлеем"). В следващите не едно и две издания на избрано от Гео Милев тенденцията на случаен или просто удобен подбор се запазва, като съвсем естествено текстът за декември не представлява интерес за социалистическата критика, за разлика от този за ноември, който става неин любим. Конфигурациите на подбор са с известни вариации, но винаги присъстват творби, маркирани с присъствието си като "ключови". Много от изданията се съпровождат със следната "извинителна" бележка: "От "Експресионистично календарче" сме подбрали най-избистрените идейно творби" (напр. в Милев 1968). Пределно ясно е защо другите са "мътни". При подобни факти от литературната действителност можем само да се радваме, че Гео Милев е "избистрил идейно" творби като тези и като "Септември", защото в противен случай той вероятно щеше да се намира в дългата редица на игнорираните поради своите "мъгливи" нереалистични уклони модернисти.

На практика едва в изданията от 1975 и 1980 г.за първи път срещаме всички текстове (с изключение на "Май", който е даден в разширения вариант към "Грозни прози"). В двутомника от 1995 г. "Поетът рисува" намираме не само текстовете в том I-ви, но и илюстрациите, поместени във II-ри том (Милев 1995б: 96-99), но текстовете не са отпечатани в оригиналната им заедност с илюстрациите и календара и отново са пропуснати началният текст и съновникът в края. Съвсем очевидно е, че липсващите звена са именно тези, които в най-силна степен засягат полетата на езотеричното. Едва през 2006 г. в новото 5-томно издание "Слънчогледите погледнаха слънцето" календарчето вече доста близко наподобява оригиналния си вид: текстовете са с илюстрациите на зодиите и календара (които обаче са силно умалени, а това отново ги прави второстепенни), махнати са заглавията, добавен е съновникът (Милев 2006).

Нека обобщим: книгата "Експресионистично календарче за 1921" е значеща в своята цялост oт неразривно свързани смислови елементи. В исторически план тази цялост ѝ е била отнета, което става причина за множество съзнателни спекулации или неволни редукционалистични тълкувания.

Исторически откъсването на текстовете от останалите елементи на книгата е някак обяснимо. По-интересна е теоретичната посока на възможните изводи. Разглеждайки функционалния аспект на паратекстовете, Женет постулира, че "паратекстуалният елемент е винаги подчинен на "своя" текст, и тази функционалност определя същината на неговата притегателна сила и на неговото съществуване" (1997: 12). На базата на Гео-Милевата книга подобна подчиненост може да бъде оспорена; напротив, от един специфичен ъгъл на наблюдение в този случай именно текстът е подчинен на паратекста, именно текстът е "прагът" и "недефинираната зона между вътрешното и външното" (Женет 1997: 2).

И така - ако се опитаме да възстановим нарушената цялост на книгата, кои са смисловите аспекти на тази цялост? В най-висока степен това ще бъде образът на Времето и неговото изключително сложно конструиране, което не би могло да бъде разбрано нито без графиките и илюстрациите, нито без рамкиращите два текста. Основното твърдение тук ще бъде, че Времето в "Експресионистично календарче за 1921" е конструирано в жестокия сблъсък между конкретност и повторяемост, накъсаност и продължителност. Творбата постоянно, на всички нива, се затваря в исторически линеарното време и отваря към безвремието - и в това противопоставяне именно се ражда нов смисъл. Конкретната календарна поредица на 1921 г. се сблъсква с хроносното безграничие; астрологическите внушения на хороскопен принцип се сблъскват с вечната повторямост на зодиалния кръг; осезаемите образи на социалното - с "безвремевото наслояване на архетипни модели" (Алипиева 1992: 72); конкретните мотиви на смъртта - с извечния цикъл раждане-смърт-прераждане; дори чисто езиковите маркери на внезапност се сплитат непрестанно с елементите на обобщителност; и т.н., и т.н.

С други думи, тези постоянно отблъскващи се и привличащи се противопоставяния не биха проработили при изтръгването на текстовете от тяхната цялост. Един прост пример: традиционно съществуващата рамка на текстовете от януари до декември маркира движението от раждането на "Аза" в "този ден" до "ясните ясли на новия Бог". А по съвсем друг начин изглежда рамката, съставена от началното новогодишно обръщение "в името на Буда и Христа" до финализиращото книгата в "Съновника" "огромно и спокойно, бяло слънце на Бога".

"Експресионистично календарче за 1921" е книга с множество асоциативно обвързани пластове. Разглеждането на всички тях не би могло да бъде осъществено в рамките на разработка като тази. Затова из значещите слоеве ще изберем един - пластът на астрологията. Изборът му е продиктуван от две много важни причини: първо, това е най-очевидният пример за отнемане на смисъл при издаване на текстовете без останалите елементи. И на второ място, защото астрологията е културно поле със съвсем не маловажно присъствие в литературата.

И така - защо и астрологията?

Строго погледнато, астрологията не е наука. Независимо от факта, че огромен брой учени работят в нейното поле - този статут на неоспоримо всепризнаване ѝ е безнадеждно отказан. Например през 1975 г. в американското списание "Humanist" излиза изявлението "Възражения срещу астрологията", под което стоят подписите на 186 водещи учени, включително и 18 нобелисти (Сиймор 1990: 9).

Ако се позовем на определeнието в Енциклопедия Британика:

Този ненаучен, подчертано митологичен и съмнително недоказуем характер на астрологията я придърпва много плътно към полето на шарлатанизма и спекулациите с необяснимото, поводите за което впрочем не са никак малко. Същевременно обаче системи от астрологически вярвания, макар и многократно генерално модифицирани, живеят и се развиват в болшинството култури от Месопотамия до днешното информационно общество.

Тук не е мястото да се търси социокултурна обосновка на вековната вкорененост на астрологическите вярвания, нито да се обяснява ролята на суеверията изобщо, но отбелязване заслужава поне един факт: като ненаучна форма на познание астрологията "прескача през географски граници, през религиозни вярвания, през социални системи и културни ценности" (Сиймор 1990: 32).

Отнесена към интерпретативните практики на литературата, тази област е очевидно с нещо по-различна от сродните ѝ полета - от тълкуването на християнските символи, от неомитологическите анализи, от обясненията на психоанализата. Разликата явно не се корени в лъженаучния статут на астрологията, а напротив - в почти "научно" всеобщата ѝ давност, в колективно психологическата ѝ тежест, от която дори съвременният "свръхразвит" разум не може да се освободи (за разлика от тенденциите спрямо християнската религия например). По тази причина има нещо изключително смущаващо за интелигентния човек в разглеждането на астрологическите аспекти. В този случай той не може да се усмихне снизходително, както когато работи с отживяла митологическа система, но също така не може и да заговори с авторитетен тон, защото работи с функционираща система, а ясно помни, че често:

С други думи - за астрологията, както и за всички други явления, носещи отрицателен таксономичен заряд, е трудно да се говори, без да се величаят или отричат, т.е. без нужното отдръпване.

Другото съвсем очевидно основание за разглеждането на астрологическите аспекти в литературата е съвсем открито заявеното им присъствие в редица текстове.

И тъй като тук се занимаваме с "Експресионистично календарче за 1921" - нека видим как би фукционирал този пласт на книгата. Добре известно е виждането на Гео Милев за рецепцията на модерното изкуство:

В този смисъл астрологическият пласт на "Експресионистично календарче за 1921" не е изтъкан от "фактология" на хороскопен принцип или от ясно изложени психологически характеристики. Като закодирана психологическа енергия, текстът разчита по-скоро на една интуитивна памет, от която не се изисква рационализиране. Този тип "знание", заложено в текста, е от типа неща, които знаем, без да изпитваме нужда да рационализираме или вербализираме. На подобен принцип някои хора при среща с нов човек и узнаване на неговата зодия моментално чувстват някакво отношение, без то да е предшествано (или дори последвано) от осмисляне.

С други думи "Експресионистично календарче за 1921" може да работи за възприемателя и като зодиакален календар, като поредица от асоциативни фрагменти, насочващи към астрологическите характеристики на всяка зодия. Но това ниво работи само когато книгата се разглежда в нейната цялост. Разбира се, в текстовете също има ключове, но често те не са достатъчно маркирани или отклоняват асоциациите в друга посока. Например "беловласият старец Водолей", който "излива" съдбата в "Януари", е очевидно силен ключ. Но "пълнозрялата Дева" в текста за август пряко се свързва с Дева Мария, което веднага префункционализира образа. Още по-"слаби" са текстовите маркери в "Юли" и "Ноември" - "страшният рев на лъва" и "двата реда страшни стрелци" са вплетени в съвсем други редици от асоциации и връзката им със зодиакалните образи е почти на границата на незабележимото. По този начин, когато възприемаме само текстовете от книгата, образите работят на едно ниво в асоциативната верига - например стрелците очевидно са образи на революцията. Но когато разглеждаме книгата в цялост, т.е. и илюстрациите, веднага заедно с това ни проговаря и другото ниво, нивото на астрологията. Или, ако преобърнем отново горецитираното твърдение на Женет, от тази гледна точка илюстрацията е същинският текст, а вербалният текст е нейният функционално подчинен ѝ паратекст. Последният функционира като психологическа характеристика на изобразената в илюстрацията зодия, като експресионистичен ескиз на типове психика, поведение, светоусещане. Рецепцията борави с този пласт интуитивно, а не рационално, вплитайки го в "асоциативния колаж от възможни смисли" (Русева 1993), в който наред с астрологията откриваме и полетата на митологичното, религиозното, трансцендентното пространство на съня, полето на художествената литература и разбира се, отчетливия пласт на социалното с така характерния за експресионизма мотив за "визии за универсално братство, редуващи се с най-тъмно отчаяние" (Уилет 1970).

И така, как фунционира астрологията в литературата? В главата "Език, литература и изкуство" на своята книга вече цитираният Пърси Сиймор прави кратък обзор на присъствието на астрологията в тези полета. И макар че това е по-скоро дескриптивно изброяване на мотиви, интерес буди едно от наблюденията му върху пасаж от "Кентърбърийски разкази" на Джефри Чосър:

Сиймор с право отбелязва, че Батската невяста отдава "аспекти на индивидуалността си на своята астрологическа карта" (1990: 48).

Именно това е аспектът на астрологията, който би могъл да бъде функционален за литературознанието. Често пъти героят се явява определен в своята принадлежност към даден зодиакален знак и това става негова психологическа характеристика. В литературното произведение тя фукционира най-общо по два начина, които условно можем да наречем кондензиране и предпоставяне. Под кондензиране тук ще разбираме свойството на изказване от типа "беше зодия Близнаци" да сгъсти в себе си цяла поредица от смисли, които реципиентът интуитивно или съзнателно влага в него, или, с други думи, максимално сбито да характеризира героя в една максимална отвореност, в която за един читател въпросното изказване би могло да означава, че той е, да кажем, двуличен; за друг - интелигентен и словесен; а за трети просто, че е роден през юни и от това не следва нищо особено, въпреки очевидно обратното мнение на произвеждащия изказването (бил той автор, наратор, герой, и пр.). А предпоставяне в случая означава, че изказване от подобен тип има свойството да наложи предварителна нагласа спрямо героя, своеобразен рецептивен филтър на по-нататъшното разгръщане на персонажа. В рамките на тази предпоставеност реципиентът е колкото свободен да я уплътни смислово според собствените си нагласи към психологическата астрология, толкова и обвързан с придържане към веднъж предпоставеното (дори в случая, когато зодиакалните маркери са абсолютно неработещи за него). Именно посредством тези два типа функциониране на астрологията в литературното произведение, тя става важен негов смислов ключ, който в редица случаи заслужава литературоведско внимание.

БЕЛЕЖКИ

1. В оригиналното издание текстовете са без традиционно поставяните заглавия. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Алипиева 1992: Алипиева, А. Образът на времето в лириката на двадесетте години. // Интерпретации на класически текстове. Кн. 2. Шумен: Глаукс, 1992.

Богданов 1998: Богданов, Богдан. Мит и литература. София, 1998.

Британика 2000: Britannica CD. Deluxe Edition. 2000.

Везни 1999: Везни: Литературно-художествено списание. 1919-1922. Алманах Везни. Фототипно издание. София, 1999.

Женет 1997: Genette, Gerard. Paratexts. Thresholds of Interpretation. Cambridge University Press, 1997.

Милев 1920: Милев, Гео. Експресионистично календарче за 1921. 1920.

Милев 1942: Милев, Гео. Избрани произведения. Т. VI. Стихове в проза. Под ред. на Мила Г. Милева. 1940-1942.

Милев 1965: Милев, Гео. Избрани произведения в 2 тома. Т. 1. Под ред. на Г. Марков и Л. Милева. София, 1965.

Милев 1975: Милев, Гео. Съчинения в 3 тома. Т. 1. Поеми. Стихотворения. Преводи. Под ред. на Г. Марков и Л. Милева. София, 1975.

Милев 1980: Милев, Гео. Стихотворения. Поеми. Критика. Под ред. на К. Зидаров. София, 1980.

Милев 1995а: Милев, Гео. Поетът рисува. Т. 1. Поетът. София, 1995.

Милев 1995б: Милев, Гео. Поетът рисува. Т. 2. Рисува. София, 1995.

Милев 2006: Милев, Гео. Слънчогледите погледнаха слънцето. Съчинения в 5 тома. Т. 1. София, 2006.

Русева 1993: Русева, Виолета. Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години. Велико Търново, 1993.

Сиймор 1990: Seymor, Percy. Astrology: The Evidence of Science. Arkana, 1990.

Уилет 1970: Willett, John. Expressionism. World University Library, 1970.

Чосър 1970: Чосър, Джефри. Кентърбърийски разкази. Прев. Ал. Шурбанов. София, 1970.

© Калина Захова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2007, № 3 (88)