Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Ездач
на мраморни коне
ЖЪЛТ, УВЯХНАЛ СЪН: от дъното на улицата вехтошарят
иде. И макар да няма глас в разтворената му уста,
старците го чуват. И готови са - затварят
потъмнялата от дъжд и зной врата.
Дъжд и зной. Така възторг и мъка, злъч и чувство за вина
ни пропукват. Но сърцето за това последно научава.
Истини, борби, събития - какво са пред такава
новина?...
Крият старците отломки младост в своя дом студен.
Кърпят те живота - ден след ден, -
мъчат се да вържат края и далечното начало...
И земята е сърце - за нея може би изпитват страх.
Докато запълнят с изхабеното си тяло
и поредното пропукване - пред тях.
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.
|