Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
1. ЗАЛЕЗЪТ
web | Ездач
на мраморни коне
На попрището жизнено в средата
и ти се луташ в гъстата гора от хора. Пада слънцето и небесата
потъват в тъмна пепел. Още миг струят лъчи в алеите -
о, тия петолиния с трептящи ноти от листа. Пак свирят флейти,
но само ти ги чуваш тук. Впий пръсти в стълбите небесни
и сам се изкачи - към светли помисли и светли песни,
над всичко, там, където - унизена, непризната -
побягнала от дневната умора, върви по чистото небе душата...
Но мракът пада все по-плътен, над сърцето хлад се спуща.
И докъде ще стигнеш в тъмнината - с лъчи завързал старите обуща?
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.
|