Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Ездач
на мраморни коне
ВЕЧЕРЕН ХЪЛМ. По голото му било
пълзи каруца със сено. И върху облака зелен
насядали са ангелчета. Всичките от мойто село.
Дърветата край пътя почват пак игра на прескочикобила
и бавно влизат в селото. И този ден
ни изоставя вече. И мракът ни напада смело.
И ето я вдовицата - отново като в сън.
Чий грях изкупва тя? Защо е с дреха черна и корава?
По-страшно е: скърбящият през тоя свят минава
с душа, обърната навън.
От църквата отсреща нито звук:
камбаната пустее - клюмнало лале. Сърцето само блъска.
Животът и смъртта - живеят те един до друг, един за друг.
И ние може би сме вечната им връзка.
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.
|