Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВАН ГОГ
web | Ездач
на мраморни коне
Не ние - него, нас животът е избрал...
Но той е глух. И кой ли издържал би
и ден, и нощ да слуша стонове и жалби?
Отрязано ухо е слънцето над Арл.
На всичко тук да даваш истинския цвят
и истинската форма... Сам. До изнемога.
Нима творецът е слуга на Бога -
до края да поправя този сбъркан свят!
И края трябва ли да чакаш ти,
щом знаеш - твойта рана няма да заръби...
Като самотен слънчоглед и аз съм изтерзан.
Все още виждам го от болка как крещи:
целият уста - със златни зъби,
но заляна с нажежен катран.
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.
|