ТРЕВА - III

web | Ездач на мраморни коне

От всички нас по-бързо времето върви...

Над кулата на мелницата прашна
и днес спокойно слънцето догаря:
огромен, страшен жертвеник от древността.
А може би от бъдещето? (Кой ще каже,
щом днешното не можем с истинското име
да назовем...)
              Там вечер всеки неусетно хвърля
от свойта плът - а може би и от душата! -
додето най-накрая сам се умъртви.

Човек се плаши не от смърт, не от забрава -
от самотата.
                           И дървото костеливи пръсти
протяга вечер: да си сложи лунната халка.
О, тая връзка с миналото - все по-здрава!
А бъдещето? Като дъжд е то неясно. Дъжд отново
със свойта иглена терапия пръстта възбужда.
Но уличните лампи падат от инфаркти.
И става все по-тъмно. Старецът къде отива:
чадърите на двама влюбени пред него
изпъват своя черен сутиен; или са куполи на храма
на любовта... И в църква вече той не влиза.
Там в мидата на дланите, слепени за молитва,
ще зрее бисер. Но нима ще купи с него втори -
макар най-жалкия - живот...

Не ние - него, нас животът ни избира!

Уж пролет е, а минзухарите в наболата трева
са разпилени зъби... за натирения грохнал кон.
Каква ирония! Ще се стопят и костите ти утре
и само златната ти челюст ще остане тук - подкова
на щастието краткотрайно...
                                                      Днес ти имаш всичко.

Но дъжд - сокол, от твой незнаен враг изпратен! -
забива в тебе нокти и очите ти кълве,
за да не виждаш как животът продължава.

© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.