ТРЕВА - I

web | Ездач на мраморни коне

Зелено е край теб. И в теб - зелено. През една поляна -
или през сън! - вървиш. И слънцето в бутилка
косачът пие. Но накрая всичко ще изпие то
през дългите си сламки...

Цветята като едри пеперуди, забодени с карфици,
отвсякъде заграждат твоя път.
Но ти вървиш - през всичко. И напредваш. С тази
амбиция ще прекосиш живота чак до края.

А по-нататък? Ако няма все пак смърт?

Навярно всичко е едно, забравено отдавна
в две шупли на вселената - да преминава
ту тук, ту там...
                                        На запад в планините се разби -
и днес! - на слънцето летящата чиния.
Но утре друга, от нови светове навярно, ще ни посети.

И пак ще се стремим. Кълвачът, кацнал върху дулото
пак ще кълве - сърца човешки... О, тая вечна уязвимост...

Защо са всички болки тук и нерви, и страхът от неизбежното?

Виж цветето - една зелена вена със сърце на края,
разпукнало се още при самото раждане...

                                        А ние? Катаклизми,
открития, по-друга участ или само старост прашна -
какво ни чака? Нищо не личи...

И чудно ли е, че сме слепи за бъдещето и безкрая,
щом и земята, може би - окървавена -
там, сред вселенската трева, блещука
като избодено око.

© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.