Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЕПЕЛ
web | Ездач
на мраморни коне
Лениво, прашно пладне. Жегата в припадък се е свлякла.
Кварталът сякаш спи. Но слънцето забива тежка факла
в стрехите трепкащи... Каквото трябва - да гори.
Пожар. И все едно дали оголената жица ще зацъка
с език на пепелянка, или от неземна мъка
ще пламне мозък - като облак бял в зори.
Мравунякът изскача - застрашен е! - и вода се плиска.
А някой път една сълза е нужна за душата близка,
и пак не я проливаме. Светът не е все още помъдрял.
Пожарната пищи: по вената на уличката крива
като съсирек към пламтящото сърце отива.
На теб за огъня ти става жал.
Каквото трябва - да гори. На нас животът ни изгаря.
Страстта утихва, после - пламтят съмнения и вяра
и в пепел се превръщат антрацитните коси.
Горим. А младата топола, над квартала
зелената си струя развъртяла,
се мъчи слънцето да угаси.
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.
|