ПАРИЖ

web | Ездач на мраморни коне

Нощта измъчена разтвори и днес пламтящото си лоно,
за да роди най-после свойто слънце незаконно
и го подхвърли на Париж...

Но този град с какво ли ще го смаеш!
                                          Ти мълчиш,
заровен в прашните сергии покрай Сена;
да, всичко тук - монета, картина, мисъл ценна -
намира своя купувач... На мокрия асфалт лъщи
листо от кестен - счупена бутилка с дъжд. Но чувстваш ти,
каквито дъждове да завалят, едва ли
ще съблекат и златото, и пищните парцали
на този град от цветни картички и тайнствени места
и често сив и скучен като сбъдната мечта.

Не само ти си чужденец сред хилядите минувачи,
виж - син жираф - проточената Айфелова кула крачи,
към бъдещето тръгнала, и като теб, уви,
оказала се в миналото. Всичко тъй върви...

Стоиш на моста. Векове разчесва той реката среброкоса.
Но времето с ръжда и сажди я къноса.
Не иска никой тук със старостта да се смири.
Чия е тази кръв, нестихваща и в нощите дори?
Какво предлагаш ти на чуждите? Какво тук свети,
че хвърлят се към теб - да изгорят крилете си - безброй поети.

Когато падне над Европа мрак, изгряваш ти, Париж -
като разбито о земята слънце до зори гориш.

© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.