2. НОЩТА

web | Ездач на мраморни коне

Катран от врана и жълтици мокри от авлига
в тревата капят и се слепват. Страх по пътя ви настига.
И ето първите души край тебе се стълпяват с любопитство голи;
врага си виждаш, и приятеля - и двамата еднакви, но какво ли,
че вече знаеш? - нито болка, нито радост, ни позор ги
обвързва с тебе. На небесната икона само нимбата златее: Св. Георги
е слязъл да изкъпе коня си червен и гъвкав - кръв, избила
през телената риза на вира. Стрелите не престават - откъде е тая сила,
която към смъртта ни тласка? Може би животът е затвора
за провинените души - живеят дълго най-безсмислените хора...
Настигат те душите на поети, искат да ти кажат нещо, а гласът го няма -
защо мълчим тогава, докато езиците все пак ни слушат? По-голяма
от тая болка има ли?... И не по път - вървиш по сянката на пръста,
показал изхода от всяко нещо. Ето и печалната душа на Хронос: коленичи в тази гъста
гора, развързва твоята обувка и с лъча часовника пристяга,
но пясъкът се сипе. И душите се множат - смъртта към всекиго посяга.
Невидими душици - черни! - на предатели. И светещи - от слънце изтъкани,
но с дупки от куршуми. О, души със свежи рани -
най-страшния букет за всеки победител. Сводът пак превърта зодиака,
ти тук вървиш, а долу другият близнак те чака.
Полека се въртят в зори затворници на двора,
въртят се - колелото на долап, измъкват пак от кладенеца на затвора
на утрото червената вода.

© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.