МОНМАРТЪР

web | Ездач на мраморни коне

По керемидената жар на стария Париж
като разпукнат кестен слънцето подскача.

Последна топлина за тая есен. А навярно
и за живота на мнозина. Дъждовете скоро
ще завалят. И ситроени с жабешки уста
ще плискат локвите. И хората вглъбени ще протягат
ръце, ще милват дългата и топла вълна
на златния овен, в камината им легнал...
Защо към огъня се все стремим, щом пепел -
макар невидима - остава и след нас? И кой
ще се превърне в светлина безплътна само?

Пред някаква таверна се чернеят два
самотни кипариса - овъглените крила на ангел,
до края изгорял. Неземното и то - уви! - изгаря,
докосне ли се някой ден до нас...
                                        И тази нощ
градът гърмеше: паднало небе с огромна
пукнатина - от мълнията Сена. Колко
изчезнали са в нея? Утрото измества всички
тревоги и въпроси - с някаква надежда смътна...
Отгоре, от Монмартър, утринният град
е като длан. И ти видя не улички и авенюта,
а линиите на живота, любовта, ума. И слънцето
подправеното свое су на бедния художник пак
подхвърли...
        О, той също е могъл да си откупи старостта -
един душа, а друг талант предлага! -
но той навярно е поискал някаква велика тайна.

Едно разбрал си засега - с какъв печат
такава страшна сделка се скрепява:
съдбата идва и на челото ти слага кървава уста.

© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.