* * *

web | Ездач на мраморни коне

ГОРИ УСТАТА МИ. (А в тъмното отсреща
разрязал някой пак небесния лимон
и половината в реката плава.) Кон
е стъпил на гръдта ми. Страх! Вълна гореща.

Какво, че като йога с часове лежа
върху зелените пирони на тревите -
отрано мускулът на всички страсти свит е...
На тоя свят пощада няма за мъжа.

Ужасна е нощта, ужасно е, че аз -
с пръстта наравно - виждам цялата вселена,
а тя дори не подозира в тоя час
за мен. Далечна, бляскава, все по-студена.

Къде да бягам от страха? Защо секира
виси над онзи сладък миг - да стана стар?
Небето се търкулва като черен зар...
И светва страх... В очите на Всемира?

Разцъфналата водна лилия мълчи
над свойто отражение... Секунди? Ери? -
какво ли тоя пясъчен часовник мери,
изпълнен с мирис? И защо е тук? И чий?...

В кои ли пясъци глава да подслоня?
И тая болка, режеща гърба, не е ли
от счупени криле, в далечен сън летели?
Остава ми едно - да тичам след деня.

Все след деня! Денят е синята мъгла,
която скрива от очите ми ония
космични пропасти, потоци, светила,
фатални за земята. И за мен самия...

© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.