Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Ездач
на мраморни коне
ДУШАТА ЗЪЗНЕ. В своя ъгъл се е свила.
Дъжда като тръстикова завеса ти
разтваряш и се вмъкваш в тъмните врати
на някой спомен. Най-надеждната закрила.
... Над облото кубе политнал кръст лъщи -
кама в гърдата на жена изневерила.
Не стига ли, че губим неусетно сила,
увереност и ум, и своите черти?...
Додето някой порив като вятър свеж
сърцето ти разлисти и се понесеш
с линейка - срещу хоризонта... А душата -
сигнал към светове отвъдни - излети,
за да се върне по-самотна, да пищи,
видяла, че те няма вече на земята.
© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.
|