44, AVENUE DU MAINE

web | Ездач на мраморни коне

... и аз съм сякаш
от месеци на път.

Атанас Далчев

                                       ... вали и днес
над Авеню дю Мен, но днес го няма нито
поетът, ни възпетият от него номер
44; изтръгнати са вече
от този свят: единият със зъбите железни
на багера, а другият от по-жестоки зъби -
на времето безсмислено-всеядно...
Мълчат в нощта прогизналите сиви сгради.
И кулата на Монпарнас стърчи смълчана
с разтекли се прозорци: сякаш че тълпата
от бързащи Давидовци в дъжда и здрача
замеряла е Голиат с яйца и после
се изпокрила... А дъждът, обзет отново
от милосърдие, се мъчи да измие
позора му... Уви, на този свят позорът
по-траен е от спомена за чест и доблест.
Все още тук е гарата: едни изпраща,
посреща други... Денонощно... (Най-добрият
и верен символ на живота, който вечно
си сменя облика, но сам не се променя).

Вали. Дъждът дими на светлината; само
едно не знаеш: миналото ли все още
догаря, или бъдещето е готово
да лумне пак... Ухае въздухът на пролет
и на бензин. Тече животът бавно,
но неотменно - ден след ден. А на брега му
ръждясващата Айфелова кула
стърчи забита като детска прашка
в подравяния неусетно пясък...

© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.