Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА
(Проф. Иван Сарандев на 70 години)

Ивайло Христов

web

Иван Сарандев е сред водещите имена в съвременното българско литературознание. Роден през 1934 г. в Ямбол (градът на поетите и на професорите, и един от центровете на авангарда у нас), неговият жизнен и творчески път е пример за отдаденост на литературната наука. Независимо от своя пръдължителен журналистически стаж (дванадесет години редактор във вестниците „Народна младеж", „Пулс" и „Литературен фронт"), Иван Сарандев е изкушен от възможностите на литературната история и критика твърде рано. Неговата първа научна публикация се появява на страниците на авторитетното списание „Литературна мисъл" още през 1957 г. Оттогава до днес Иван Сарандев не спира да сътрудничи в периодичния печат и средствата за масово осведомяване.

Въпреки че по нагласа и темперамент Иван Сарандев е литературен историк, той всъщност започва с литературна критика. Първите му книги - „Имена и години" (1967), „Герои и конфликти" (1967), както и известните му очерци за Васил Карагьозов („Живот се дава за живот") и Павел Матев са критически, насочени към актуални имена, явления и тенденции. И днес работи като „Художественият детайл", „Колхида - страната на щастието", „Лирик в прозата" не са загубили своето значение. Въпреки че интерпретират „факти на деня", текстовете се отличават с точно намерени характеристики, с плътно присъствие на психографията на времето, с влечение и страст към фактологията. Това закономерно ще доведе Иван Сараднев до пространствата на литературната история, на която той остава верен и до ден-днешен.

В най-общи линии изследванията на Иван Сарандев могат да бъдат обособени в три групи: литературна история, литературно анкетиране и типология на българския литературен авангард.

Литературноисторическите текстове на Иван Сарандев обхващат времето от Освобождението до днес; от Пенчо Славейков до Емилиян Станев, Елисавета Багряна и Валери Петров. Акцент в този вече над стогодишен период е историята на българската литература между двете световни войни (1918-1945) - етап изключително интересен (и като писателски индивиуалности, и като естетически платформи и направления), наситен с драматични събития в политическия и културния живот на страната.

Една от най-значимите книги на Иван Сараднев (като изпълнение и почерк) е монографията му за Дора Габе, първото цялостно изследване за една от най-големите фигури в българския литературен живот. Увлекателно, със свободно и емоционално разгърнато повествование изследователят проследява формирането на именитата ни поетеса: от ранното детство до зрелите художествени постижения. Иван Сарандев е откроил оригиналния почерк на Дора Габе в литературата за деца, далеч както от „особеното вживяване" в детския свят, така и от „вдетиняването", умението й да предава детските състояния чрез образи и детайли. „За да твориш, казва Дора Габе, е нужно не вживяване, а връщане към себе си, към своето някогашно детство. Само така може да се пише детска литература. И аз мисля, че ако имах деца, никога нямаше да стана детска писателка, защото щях да живея не със своята, а с чуждата психика."

Не по-малко приносни елементи съдържа и изследването „Пенчо Славейков - естетически и литературнокритически възгледи" (1977). То разкрива критическата програма и дейност на Пенчо Славейков, неговата есеистика и език, насочването му към индивидуализма. Монографията ясно показва и доказва, че авторът на „Кървава песен" е първият български писател със самостоятелна естетическа платформа (факт, изтъкван и от почитателите, и от враговете на Пенчо Славейков: д-р Кръстев, Боян Пенев, Симеон Радев, Андрей Протич, Спиридон Казанджиев); писател - „културен идеолог" - нещо, което ще бъде повторено след него единствено от Гео Милев. Ценна в документално отношение е главата, посветена на критЈка Пенчо Славейков. Иван Сарандев внимателно изследва 17-те есета в сборника „На острова на блажените", стигайки до извода, че ако в своята есеистична критика Пенчо Славейков често е субективен, то като „очеркист" той постига по-цялостни и по-завършени портрети.

Едва ли би било пресилено, ако кажем, че без усилията на Иван Сарандев архивът и научното наследство на проф. Боян Пенев щяха да останат непознати за българския читател. Благодарение на своето стенографско образование той разчита стенограмите на Боян Пенев, правейки достояние на нашата общественост редица негови документи, спомени, писма, изказвания. Така през 1973 г. под редакцията и съставителството на Иван Сарандев излиза книгата „Дневник. Спомени" от Боян Пенев, а през 1976-1978 г. заедно с акад. Пантелей Зарев осъществяват ново издание (обхващащо над 5000 машинописни страници) на неговата четиритомна история на новата българска литература. Изданието е снабдено със съвременен научен коментар и библиографски обзор на научната продукция, излязла след смъртта на Боян Пенев.

Десетилетия наред Иван Сарандев проучва живота и творчеството на един от най-крупните български писатели Йордан Йовков. Плод на тези усилия са книгите „В света на „Старопланински легенди" (1980) и „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път" (1986). Приносните моменти в тях могат да се търсят в няколко посоки. За първи път са събрани и изтълкувани всички известни досега факти за личността и творчеството на писателя; за първи път Йордан Йовков е поставен в контекста на румънската литературна традиция от 20-те години на 20. век и в резултат на това са извлечени общите естетически тенденции. В сравнение с предходниците си Иван Сарандев не разглежда самоцелно художествения свят на писателя, а показва мястото му в националната ни литература, неговата рецепция у нас и в чужбина.

Продължителните занимания на Иван Сарандев с българската литература между войните закономерно го доведоха и до двутомника „Българска литература. 1918-1945", в който е золожена нова концепция за целта и задачите на литературната история; история без терминологични „злоупотреби", освободена от идеологическите догми на миналото.

Възлово място в научната дейност на Иван Сарандев е ръководството на проблемната група „Литературни анкети", създадена през 1974 г. в Института за литература при БАН. Проучвайки опита на пионерите на българското литературно анкетиране (Иван Д. Шишманов, Михаил Арнаудов, Спиридон Казанджиев), Иван Сарандев изготвя програма (той е автор на анкетата с Емилиян Станев, дала начало на поредицата, както и на анкети с Дора Габе, Елисавета Багряна и Валери Петров), в която са застъпени главните моменти от живота и творчеството на писателите. Така в продължение на 35 години се раждат анкети за Емилиян Станев, Ламар, Георги Караславов, Илия Волен, Добри Жотев, Теодор Траянов, Дора Габе, Елисавета Багряна, Веселин Андреев, Генчо Стоев, Валери Петров, Леда Милева и др., оформящи впечатляваща библиотечна поредица.

Адресирани както към съвременниците, така и към идните поколения, анкетите представляват своеобразна литературна история, изградена върху богат документален материал, с непреходна автентична стойност.

Иван Сарандев е сред ревностните изследователи на българския литературен авангард, тема „табу" допреди едно десетилетие. Интересът му към художественото наследство на българските авангардисти датира от началото на 80-те години на 20. век, когато малцина литературоведи обръщаха поглед към проблемите на модерното изкуство, най-вече поради причини от идеологически характер. Така през 2001 г. се появи антологията „Български литературен авангард", която нагледно доказа, че националното словесно изкуство през 20-те и 30-те години на 20. век е част от контекста на европейския литературен процес. Нещо повече - понастоящем Иван Сарандев работи върху монографията „Увод в българския литературен авангард", която представлява история на авангарда, допълваща още едно „бяло поле" в литературната ни история.

 

 

© Ивайло Христов
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 2
© Електронно списание LiterNet, 10.07.2004, № 7 (56)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 2.