КАМЪК

web

кожата му бе матова и блести под определен ъгъл,
тогава се появяват очите и формата на устните -
изглежда сякаш се е сгушил някой,
а всичко било светлина, сенки и подредба на атоми.
но кристалите живеят свой живот,
забременяват бавно себе си,
растат с различна нечовешка скорост.
дали не сме за тях невежи, ялови и прекалено временни,
че даже си е загуба на време да се разговаря с нас?
как мислиш, каменоделецо, дали
боли, когато татуираш по тялото му знаците на нашата човечност?
а ти как мислиш? - каза и запуши и кожата му беше матова
и в залязващия ден изчезваха очите и формата на устните.

© Яница Радева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.06.2009, № 6 (115)

Стихотворението печели Първа награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2009).