БЯЛ СВЯТ

web

Събуждам се, изгасват светлините,
разбиват се в парчета топъл ден,
събуждам се и няма ги звездите,
стопили са се в спомена студен...

По стъклената дреха на прозореца,
удавени във слънчеви лъчи,
заплели светлината си в умората
танцуват бели сенки на сълзи.

А вятърът, разлистил самотата си,
отровен от усмихнати лъжи,
запалил с бяла клечка топлината си
в леглото ми притихнал спи.

И шепоти целуват свойто утро,
събуждат го с парфюми на мечти,
обичат го, обичат всяка сутрин,
но моят свят е пак студен и ме боли.

Крилете му са толкова фалшиви,
че цялата изтръпвам и горчи,
но вярвам, вярвам, че са още живи
и чувам нощем спомен да крещи.

И аз ще грабна черната му мъка,
и цялата в нощта ще изгоря,
а щом зората бяла пак пропука,
ще бъда най-щастлива на света.

Отново вятърът ще затанцува,
ще бъде топъл пак денят,
а моята комета ще рисува
най-белите си стихове в нощта.

© Илина Георгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.07.2004, № 7 (56)