Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Януари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ХРИСТО ВАКАРЕЛСКИ
=============================

Христо ВакарелскиХристо Томов Вакарелски е роден 15.ХП.1896 в с. Момина клисура, Пазарджишко. Завършва гимназия в Пазарджик и славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1919-23). Няколко години (1922-25) учителства в Панагюрище, Пазарджик, Роман и Самоков. През 1926 и 1927 специализира в Полша славянска и обща етнография. Посещава Унгария (1931) и Финландия (1937) във връзка със своите научни интереси. Асистент (1927-1928), уредник (1938-1940), директор (1945-1948), ст.н.с. (1949-1962) и зав. секция "Материална култура" (1953-1956) в Народния етнографски музей в София. Почетен чл. на етнографски дружества в Полша, Унгария, Австрия и на Международното дружество за етнология и фолклор. Пръв български лауреат на Хердерова награда (1965). Първия си научен труд "Библиография. Съчинения по славянска филология и литературна история и критика в българския печат от 1910 включително до 1920 година" Вакарелски публикува в "Известия на Семинара по славянска филология" през 1921, кн. 4. След това сътрудничи със студии и статии на списанията "Известия на Института за изобразителни изкуства", "Известия на Етнографския музей в София", "Etnologia Slavica", "Известия на Института по музика", "Проблеми на изкуството", "Златорог" и др. Сред по-важните му изследвания са "Бит и език на тракийските и малоазийските българи" (1935); "Български народни гатанки" (1936); "Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада" (1936, заедно с Божан Ангелов; 2005); "Народното творчество в Самоковско" (1938); "Понятия и представи за смъртта и за душата. Сравнително фолклорно изучаване" (1939); "Трем на българската народна историческа епика от Момчил и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитър" (1939, заедно с Божан Ангелов); "Български носии" (1941, заедно с Г. Петков); "Български народни носии сега и в миналото" (1942, заедно с Д. Иванов); "Българските празнични обичаи" (1943); "Насоки за събиране на етнографски материали" (1945); "Въпросник-упътване за събиране на етнографски материал" (1946); "Книга за народната лирика" (1946, заедно с Божан Ангелов); "Ковано желязо" (1957, заедно с Ал. Божинов и Д. Друмев); "Български народни обичаи" (1960); "Добруджа. Материали към веществената култура на българите през периода на ка нпитализма" (1964); "Etnografia Bulgarii. Wroclaw, 1965 (на немски - 1969); "Българско народно изкуство. Албум" (1969), "Народни песни от Ловешки окръг" (1970, заедно с П. Цветанова), "Етнография на България" (1974), Български погребални обичаи (1990), "Моят път към и през етнографията" (2002 ). Христо Вакарелски участва в издаването на няколко сборника с фолклорни материали и изследвания върху сватбената песен ("Сватбената песен, мястото и службата й в сватбения обред", 1939, кн. 13), историческата народна песен ("Българската историческа песен", "Родина", 1939, кн. 9; предговор и бел. към т. III от "Българско народно творчество") и обредната песен ("Българско народно творчество", т. V). Много от трудовете му са публикувани на чужди езици. Самият той превежда от руски ("Нещастна" от И. С. Тургенев (1920) и "Старият врабец" от Д. Н. Мамин-Сибиряк (1921) и от полски (романа "Селяни" от Вл. Реймонт (1933-35). Христо Вакарелски умира през 1979 г.

ФОЛКЛОР

Съставителство
  Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни
  Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни (съсъст. Михаил Арнаудов)
  Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада" (съсъст. Божан Ангелов)
  Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи (съсъст. Божан Ангелов)
  Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра (съсъст. Божан Ангелов)

 

 


© Електронно издателство
LiterNet, 2004-2006
Електронно издателство LiterNet