Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗНАК
web | Гората
слиза нощем
Летяха девет реда гълъби, летяха,
дочаках знак да ми изпратят небесата -
години девет в самота, а после примка
от облачно въже ще се проточи ниско,
ще вдена прежаднялото си тяло в нея
и звездният скрипец ще ме изтегли горе...
А там тълпи, напиращи да ме обичат,
с лъчистите си телеса ще ме повиват...
Да спре мигът! - и аз ще пожелая алчно,
ала в прегръдката си вечна ще загнием,
ще се стечем, ще се омесим в зеленясал облак
и костите, освободени, ще побягнат.
Ще се завърне долу белият ми скелет
и като есенна бреза ще потреперва
на края на пътеката, изтрита вече,
додето девет реда гълъби прелитнат
и нова плът по него се разлисти -
изпъната, нетърпелива, любопитна...
© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.
|