Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВРАТА
web | Гората
слиза нощем
Врата затискам с гръб, години я затискам,
зад нея дишат бесове и блъскат, рият,
от всички процепи вонята им избива,
а буболечки-съгледвачи пропълзяват,
обхождат ме, опипват ме мъхнато, мерят...
Протриха се и деветте ми кожи вече,
гръбнакът стърже - клон, преди да се отломи,
но мрънкам за кураж, понякога е песен.
Тогава те отпускат, уж че се заслушват
и чакат да задремя кротък и омекнал.
Но сетнешните ми, прегризаните китки
разпъждат всичко и клепачите раздират.
Вратата слепва със тила ми пак, не пускам
и само с голите очи небето чопля,
перце се рони, благовестно ме погалва.
© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.
|