СЪНЯТ

web | Гората слиза нощем

Щом почнаха дърветата да каменеят, птиците да сраст-
         ват с клоните, щом мъховете станаха
         стоманени рендета, невидимите зверове щом за-
         прииждаха отвсякъде, ти пак побегна като сно-
         щи, както завчера и пак краката ти залепваха -
         пръстта се точеше под тях, а във тила ти дишаха
         и мляскаха... Извикваше и рухваше на влаж-
         ната възглавница.

До тебе спяха майка ти, баща ти, спеше всичко в стая-
         та спарена, ходилата си опипваше уплашен -
         нищо!, а пък лунната глава върху пердето те
         извеждаше от същата гора и съмваше внезап-
         но - въздухът ти носеше прекрасни планини -
         фунийки сладолед, пристъпяше да ги поемеш,
         но те чакаха скалите - беше малък, ненаситен,
         свлече се надолу, думите ти изхвърчаха.

© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.