ЕЛХА

web | Гората слиза нощем

Елхата си подпалих, чак сега признавам
от билото на трийсетте си зими.
Не давах да я хвърлят, все я гледах,
гирляндите й лъскави оправях.
А тя жълтееше и ронеше иглици,
накрая се превърна на старица,
нахлузила ламена рокля -
по сгърчените отънели китки
потракваше фалшиво злато...
Какво момче! - мърмореха наоколо. -
Защо упорства, март е вече...

Седях и пазех моята избраница,
неравен брак ни свързваше, разбирах,
но вместо нея, себе си намразвах
и тялото си с детски мъх и рани
предлагах й в замяна...

И ето го, узря следобеда,
запалих всичките й свещи,
зачаках я, не се излъгах, скочи,
в отвесни пламъци усукана...
Пердетата! - извика някой,
аз грабнах факлата огромна
и хълцащ, хукнах с нея -
в снега се проснахме и двамата...
Пращи в ушите ми до днес...

Елхата си подпалих, детството ми изгоря,
потъна скелетът му в оня сняг.
Но в жилавите режещи треви,
с които все се боря оттогава,
понякога ме сепва стъкълце -
блестящо и опушено по края...

© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.